„Благоденстващото Царство България“, което уж било „отнето“ от СССР и комунистите, е един от най-упоритите митове в днешната политическа пропаганда
„Благоденстващото Царство България“, което уж било „отнето“ от СССР и комунистите, е един от най-упоритите митове в днешната политическа пропаганда. Мит, който звучи добре във фейсбук лозунг, но се разпада мигновено, когато бъде сблъскан с елементарна фактология.
Данните от 1940 г., цитирани от депутат от управляващото мнозинство пред Народното събрание, рисуват картина, която няма нищо общо с разказите за „златни времена“. Три четвърти от населението живее на село. Повечето семейства са натъпкани по шест души в две стаи, в които едновременно се спи и готви. Над половината нямат кладенец. Почти една пета нямат клозет. Всеки пети няма дори легло, а останалите често разполагат с две легла за шестима. Масата, столът, печката, юрганът и дюшеците са лукс за десетки проценти от домакинствата. Над половината нямат нито един шкаф. Това не е социалистическа пропаганда, а официална статистика, изречена от представител на самата царска власт.
Картината става още по-мрачна, когато погледнем инфраструктурата. Огромното мнозинство от хората нямат електричество. Течащата вода в жилището е рядкост. Вътрешна тоалетна и баня имат едва единици. Ако това е „благоденствие“, думата очевидно е загубила смисъла си.
Икономическата страна на мита също не издържа. Между 1885 и 1935 г. държавата получава около 40 милиарда лева заеми, а изплаща по съпоставими цени над 210 милиарда. Всяка година милиарди изтичат като печалби към чужди инвеститори. Резултатът не е индустриален подем и социална сигурност, а хронична бедност, зависимост и изостаналост.
Дори официалните изказвания от онова време не се опитват да прикрият реалността. Министър признава в парламента, че страната е „земеделска без земеделие“, без излишъци от зърно, и че износът става за сметка на ограбването на собствения народ. Това е самопризнание за провал, не за просперитет.
Затова приказките за „отнетото благоденствие“ са не просто неточни, а откровено цинични. Те игнорират милионите хора, живели без ток, вода, легла и елементарни битови условия. Те превръщат бедността и изостаналостта в романтична легенда, удобна за политическа употреба днес.
Историята не е мем и не е клоунска маска. Когато фактите се подредят, „благоденстващото Царство България“ се оказва удобна измислица, а не реалност, която някой е „отнел“. 🤡🤡🤡🤡🤡🤡🤡
Post Comment