Боби Михайлов и Мария Петрова – историята на една голяма любов

Борислав Михайлов е име, превърнало се в синоним на златните страници в българския футбол. Легендарният вратар си отиде след инсулт.

„Благодарна съм на съдбата, че ме срещна с този велик човек! Благодаря, ти Борислав, че сподели живота си с мен. Благодарна съм за всичките красиви моменти, думи, подкрепа и любов, които си ми давал. Ти беше моя мир. Отиде си една вселена.“

ТОЙ е потомственият левскар, вдигнал три титли и три купи на страната. Той е героят от САЩ ’94, който със своите 102 мача за националния отбор ни караше да вярваме, че дори небето не е граница. Борислав Михайлов.

ТЯ е грацията, чието име е записано със златни букви в „Книгата на Гинес“ – трикратната световна шампионка, която научи света да се покланя пред българската школа. Мария Петрова.

Мария често е казвала в интервюта, че пътят към златния медал е ясно очертан – упоритост, търпение и безкрайна работа. Но в любовта? Там формули няма. Там има само двама души, които решават да не пускат ръцете си, когато светът около тях се тресе.

Историята им е белязана от неимоверна зрялост. Когато се срещат, Мария е с 12 години по-млада от него, но животът я хвърля в дълбокото. Едва на 22, тя вече ходи на родителски срещи на децата на Боби от първия му брак – Бисера и Николай. Без да се оплаква, без да парадира, тя става тяхна опора, докато самата тя тепърва открива жената в себе си.

„Сплотени сме“ – споделя тя с онази тиха гордост на жена, която е успяла да съгради истински дом върху основите на компромиса и обичта.

Нейният съвет към всички, търсещи любовта, е болезнено искрен – „Търсете човек, чиито недостатъци не ви дразнят. Иначе друга тайна няма – това или е човекът за теб, или не е.“

„Аз избрах за Елинор този път в чужбина. Трудно ми бе да убедя баща й, че трябва да замине на 14 години в Испания, но бях уверена, че съм взела правилното решение. Да, трудно ми беше, на нея също й бе трудно да се аклиматизира, но там бяха деца от цял свят, които също бяха без родителите си. Елинор се занимаваше дълго време с тенис и заради него замина в чужбина. Там стана по-силна и по-отговорна, научи се да се бори сама“ – сподели Мария Петрова в предаването „Търси се“.

„Аз съм момичето на тати“, признава Елинор. 

Не й харесва да тренира художествена гимнастика, защото знае, че ще я сравняват с майка й. Откровена е обаче, че я обожава и като дете е била „голяма лепка“. 

„Майка ми и баща ми напомнят за тази детска любов, която никога не е изчезвала. Те са едно цяло. Мама е по-строгата, но вече сме най-близки приятелки и няма нещо, което да не знаем една за друга“, казва Елинор. Преди време сподели, че мечтае един ден да намери любов, каквато имат родителите ?. За нея Боби и Мария са „онази детска любов, която никога не изчезва“.

Сбогом, Капитане! 

Източник:ladyzone.bg