Бохемът, който подаде оставка заради принципите си

На снимката е млад мъж с дълга, леко къдрава коса, бяла риза и онова полуусмихнато изражение, в което се съдържа нещо едновременно самоуверено и иронично — сякаш знае нещо, което другите тепърва ще разберат. Снимката е от 80-те. Младият мъж е Георги Лозанов, и ако изражението му тогава е изглеждало самонадеяно, животът е доказал, че е имал основания.

Георги Георгиев Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София, в семейство, в което архитектурата е фамилна традиция — и двамата му родители, Лозан Лозанов и Олга Станева, са архитекти. Сестра му Олга Лозанова по-сетне ще стане дългогодишен програмен директор на НТВ, а после и собственик на PR агенция. Семейство, в което думите и образите са ежедневен материал — преди единият ги е наредждал в сгради, другите ги наредждат в изречения и ефирно съдържание.
Завършва специалност „Философия“ в Софийския университет през 1981 г. — точно в момента, когато Живков е на власт от вече 27 години и краят на социализма изглежда толкова вероятен, колкото краят на гравитацията. Философията в НРБ е дисциплина с ясно очертани граници — можеш да изследваш много неща, стига да стигаш до правилните изводи. Лозанов учи в тази среда и явно е просмукал достатъчно добре от нея, за да знае точно кои граници си струва да се уважават и кои — не.
От 1983 до 1989 г. работи в списание „Българско фото“ — на пръв поглед безобидна ниша, далеч от политическата журналистика, но всъщност едно от малкото места, където естетиката и визуалната култура могат да се обсъждат с известна степен на автономност. Снимката не лъже — е стара истина, която в социалистическата преса е имала своите последствия. Тези шест години са не просто редакционен стаж, а формираща академия за човек, чиято бъдеща кариера ще се върти около въпроса какво медиите показват и защо.

Промяната идва с промяната. От 1989 г. Лозанов е редактор, а после и заместник главен редактор на вестник „Култура“ — изданието, което в прехода се превръща в интелектуалната съвест на една епоха, в която съвестта е дефицитна стока. Паралелно с журналистическата практика развива и академична кариера като преподавател по теория на културата, медийна публичност и лайфстайл журналистика. Доцент, автор на повече от 100 научни студии и над 200 статии в областта на медиите, естетиката, литературната критика и изкуствознанието. Осем телевизионни филма. Колумнист на вестник „Стандарт“ (1992–1995), „24 часа“ (2003–) и „Хасковска Марица“ (2009–). Книгите „Какъвто трябваше да бъда“, „Мое дясно“ и „Земното щастие“ — заглавия, в чиято последователност се крие нещо автобиографично. Главен редактор на списание „Егоист“ в последните години от съществуването му — 2004–2006 г.
Институционалната му кариера е не по-малко наситена. От самото основаване на медиен регулатор в България Лозанов е негов член: от 1997 до 2001 г. е в Националния съвет за радио и телевизия от президентската квота, после отново в Съвета за електронни медии от 2001 до 2004 г. В периода 2004–2007 г. е председател на Управителния съвет на Българската медийна коалиция, а от 2010 до 2016 г. — отново в СЕМ, този път като председател от парламентарната квота.
Председателството му приключва с жест, рядко срещан в институционална България: оставка по принцип. На 25 февруари 2016 г., един месец преди изтичането на мандата му, Лозанов обявява, че напуска, за да не участва в гласуването на регистрацията на телевизия „ПИК“. Обяснението му е точно и без излишни украси: законът не му дава основания да откаже регистрацията, но съвестта му не му позволява да я легализира. „Чувствам се прогонен“, пише в официалното си изявление — изречение, което е едновременно изповед и диагноза за системата, от която излиза.

Лозанов е женен за Галя Лозанова, PR на Столичния общински съвет. Двамата живеят в София, в пространство, в което думите очевидно са мебел.
Философът, завършил в социализма, журналистът, оцелял в прехода, регулаторът, подал оставка заради ПИК — три биографии в едната, наредени хронологично, но свързани с един и същи въпрос: какво струва свободата на словото и колко сме готови да платим за нея. Лозанов е дал отговора си многократно. Само веднъж го е дал с оставка, но тя е достатъчно красноречива.