БОМБА! Лъсна ПЛАН за унищожение на родното производство: 10 000 фермери стават жертва на чиновническо безумие в страната на високата инфлация

Зад стените на министерските кабинети в София отдавна се е настанила една луксозна глухота, която не чува скърцането на държавния механизъм и отчаянието на хилядите производители, чийто труд крепи продоволствената сигурност на тази изтощена и ограбена откъм икономически разум държава. Екипът на “Свободен информационен канал” проведе задълбочено разследване, за да разкрие как една на пръв поглед благородна идея за дигитална прозрачност и европейски регламенти се превръща в изключително оръжие за бюрократичен рекет, което ще доубие малкия български фермер и ще изстреля цените на храните към небесата. Докато държавните чиновници пият сутрешното си кафе в комфорта на своите климатизирани кабинети и кроят нови наредби, които уж трябва да защитят потребителя, реалността на улицата и в производството рисува кошмарна картина на икономически абсурд, в който хиляди честни стопанства са изправени пред фалит заради поредната порция безсмислена административна скверност.

Историята започва тихо и незабележимо, както обикновено се раждат най-ужасяващите бюрократични чудовища в тази държава. На обществено обсъждане е пуснат проект на Наредба за условията и реда за водене, поддържане и ползване на електронния централен регистър за проследимост по веригата на доставки – документ, който на хартия звучи като модерна евроатлантическа реформа, но на практика е смъртна присъда за родното производство. Четиринадесет браншови организации от хранително-вкусовата промишленост изпратиха отчаяно писмо до премиера Румен Радев, вицепремиера Александър Пулев и министъра на земеделието Пламен Абровски, в което директно алармират, че храните ще поскъпнат драстично не заради пазарни механизми или международни кризи, а заради чисто чиновническо безумие. Под благовидното наименование за борба със сивия сектор и спекулата се крие машина за производство на безсмислена хартиена и цифрова работа, която задължава десет хиляди бизнес оператори и фермери да се превърнат в писари, погребани под планини от електронни формуляри.

Нека влезем в детайлите на този административен ад, който нашият екип разплете благодарение на документи отвътре и разговори с браншови лидери, чиито имена остават анонимни от страх пред институционални репресии. Според новата наредба всеки бизнес оператор, който извършва първо пускане на пазара на определени храни, всеки търговец на едро и всеки търговец на дребно с годишен оборот над 50 милиона евро, ще трябва за всяка една партида да подава безчет подробни данни до електронния регистър. Изисква се вид и наименование на продукта, търговско наименование, дали е пресен или замразен, страна на произход, разфасовка, партиден номер, срок на годност, общо количество на партидата, дата на изпращане, ЕИК, име и адрес на получателя. И това далеч не е всичко. В електронен вид трябва да бъдат качени абсолютно всички придружаващи документи – договори, анекси, споразумения, стокови разписки, протоколи за прихващане, сертификати за произход или качество, счетоводни и превозни документи.

Тук се крие най-безумната част от цялата схема, която разкрива пълната откъснатост на авторите на наредбата от реалния живот. Представете си производител на домати от пловдивското село Строево или собственик на малка кравеферма в Родопите, където млякото се дои на ръка или с малки инсталации. В списъка на стоките засега попадат 23 основни храни – домати, краставици, картофи, боб, леща, хляб, мляко, сирене, яйца, пилешки гърди, свинско месо и кайма смес. Всеки един от над двете хиляди производители на домати или над двете хиляди и двеста кравеферми, производители на сурово прясно мляко, ще трябва за всяка партида – дори тя да е само две щайги домати или 50 литра мляко – да влезе в системата, да я опише подробно и да я разпише с електронен подпис. Това означава, че малкият фермер, който работи от тъмно до тъмно на нивата или в обора, вместо да се грижи за продукцията си, трябва да се превърне в софтуерен оператор.

Браншовите организации изчисляват, че само за да се справи с този поток от бюрокрация, всеки селскостопански производител и бизнес оператор ще трябва да назначи поне по един висококвалифициран служител, чиято заплата неизбежно ще бъде калкулирана в крайната цена на продукта. В птицекомбинатите и големите мандри, където на денонощие се експедират десетки и стотици партиди за различни получатели при непрекъснат производствен цикъл, ще се наложи назначаването на минимум трима нови служители само за административно обслужване на регистъра. Резултатът? Абсурдно висока цена, която цялото общество ще плати на касата в магазина, без при това да се постигне никаква реална проследимост.

Защото тук се разкрива и най-големият парадокс, който авторите на наредбата умишлено или от чисто непознаване на бранша прикриват. Огромен процент от произведените домати и сурово мляко отиват при преработватели, където се трансформират в лютеница, консерви и сирена – продукти, чиято себестойност и структура нямат нищо общо с началната суровина и чието проследяване по този начин е напълно безсмислено за пазарния анализ. От другата страна, половината от продукцията за директна консумация достига до малки търговци на дребно с оборот под 50 милиона евро, които изобщо няма да подават данни в регистъра. Така се получава абсурдният извод: фермерът ще бъде задължен да декларира всеки килограм и всяка стотинка до доставка към малкия магазин, а самият малък магазин няма да отчита нищо. Обществото плаща милиони за администрация, а реална проследимост се получава само за малка част от стоките в голeмите търговски вериги.

На фона на този административен натиск, икономическата реалност в страната продължава да се влошава по начин, който трудно може да бъде прикрит с пропагандни доклади. “Свободен информационен канал” представя официалните данни на Националния статистически институт, които показват точно кои сектори изсмукват финансовия ресурс на българските граждани през последната година:

Анализът на тази таблица, извлечена от суровите данни на НСИ, разкрива шокиращи тенденции, които са пряко свързани с живота на всеки българин. Докато общата инфлация в страната е достигнала 5,1%, секторът на транспорта е отбелязал невероятен ръст от 21,5% за една година. Това поскъпване на горивата, винетките, транспортните услуги и логистиката е истинската ракова клетка на българската икономика, която заразява всяка една стока по веригата. Когато превозът на една щайга домати от нивата до София скочи с над 20%, никакъв електронен регистър няма да свали цената – той само ще я надуе още повече с цената на чиновническите заплати. Услугите в ресторантите и хотелите са скочили с 9,6%, образователните услуги с 9,1%, а развлеченията, спортът и културата със 7,6%, което показва трайна и необуздана инфлационна вълна, обхванала цялата страна.

Интересно е да се отбележи и абсурдът при храните. Въпреки че официално храните и безалкохолните напитки показват минимален годишен ръст от 0,8% по данни на статистиката за съответния период, в същото време в пикът на летния сезон цените на горивата и енергоносителите продължават да теглят инфлацията нагоре, правейки България една от държавите с най-високо поскъпване в целия Европейски съюз. Според прогнозните данни на Евростат, измерени според общата европейска кошница, годишната инфлация у нас е 5%, като само в две държави от Съюза – Литва с 5,8% и Кипър с 5,2% – положението е по-тежко. Ние сме на позорното трето място в Европа по темп на обедняване на населението, докато държавната администрация вместо да облекчи бизнеса, му налага нови десет хиляди електронни вериги за краката.

Време е българското общество да се събуди и да потърси сметка от тези, които с лека ръка подписват наредби, унищожаващи родното производство. Проблемите на българското село и на хранително-вкусовата промишленост не могат да бъдат решени с повече чиновници, повече компютърни системи и повече рекет с електронен подпис. Резултатът от тази политика ще бъде фалит на малките ферми, концентрация на пазара в ръцете на малцина монополисти и главоломно скачане на цените за крайния потребител. “Свободен информационен канал” ще продължи да следи тази скандална тема и няма да позволи на чиновническата машина да задуши остатъците от здравия икономически разум в България. Истината е на масата, цифрите говорят сами, а отговорността остава пред съвестта на управниците.