БОМБА ОТ БУНДЕСБАНК: Еврото е като Понци схема, първият напуснал печели
Европейската финансова система може да се окаже далеч по-крехка, отколкото Брюксел признава публично. Според публикуван материал, при закрито обсъждане на бъдещето на единната европейска валута са били разглеждани сценарии, при които Германия трябва да действа първа, ако някога се стигне до разпадане на еврозоната.
В центъра на разказа е Йенс Вайдман, бивш председател на Германската централна банка, на когото се приписват изключително остри думи за бъдещето на еврото.
Според публикацията той сравнява конструкцията на общата валута с Понци схема и предупреждава, че при евентуален срив най-важно ще бъде кой първи ще напусне системата.
Логиката е проста и брутална: първата държава, която възстанови националната си валута, би могла да определи курса ѝ спрямо еврото в момент, когато пазарите все още не са изпаднали в паника.
След това, когато стане ясно, че еврозоната се разпада, доверието към еврото може да рухне, а останалите държави да бъдат принудени да въвеждат собствените си валути при много по-неизгодни условия.
Именно затова според материала Германия не трябвало при никакви обстоятелства да допуска друга страна да напусне еврозоната преди нея.
Ако разпадът стане неизбежен, Берлин трябвало да действа пръв.
Причината е очевидна: който напусне първи, запазва максимална част от стойността на капитала си. Следващите вече ще действат в условията на пазарен шок, обезценяващо се евро, инфлация и масово недоверие.
Твърди се още, че по време на обсъжданията е бил разглеждан сценарий за възстановяване на германската марка, като новата валута бъде фиксирана на силно ниво спрямо еврото.
Подобен ход би дал огромно конкурентно предимство на Германия.
Но за останалите държави последствията биха могли да бъдат тежки.
При загуба на доверие в единната валута инвеститорите биха започнали да продават евро, цените биха могли да скочат, а държавите, които реагират по-късно, ще трябва да въвеждат собствените си валути при значително по-неблагоприятни условия.
Точно тук идва и най-шокиращата част от изложената теза.
Според публикувания материал сред обсъжданите идеи било в еврозоната да бъдат привлечени колкото се може повече държави, така че при евентуален бъдещ срив финансовият удар да бъде разпределен върху по-голям брой участници.
Ако това твърдение е вярно, то поставя съвсем различна светлина върху постоянното разширяване на еврозоната.
Официално европейската валута винаги се представя като символ на стабилност, интеграция и икономическо единство.
Зад затворени врати обаче картината, описана в материала, изглежда съвсем различно.
Там няма романтични речи за европейска солидарност.
Има сметки.
Кой ще излезе пръв.
Кой ще запази капитала си.
Кой ще понесе инфлационния удар.
И кой накрая ще плати сметката.
Именно затова подобни твърдения предизвикват толкова силен интерес. Те засягат самата основа на европейския валутен проект и поставят неудобния въпрос дали държавите в еврозоната действително са равнопоставени, или при сериозна криза всяка от тях ще започне да спасява първо себе си.
За малките икономики този въпрос е особено важен.
Защото при един мащабен финансов трус големите държави разполагат с банки, индустрия, резерви и политическо влияние.
По-малките държави разполагат най-вече с обещанието, че европейската солидарност ще издържи.
А ако някога настъпи моментът, в който всеки започне да спасява собствената си икономика, тогава може да се окаже, че най-важният въпрос не е кой е влязъл в еврозоната.
А кой ще успее да излезе пръв.
Мога да направя и още по-драматична версия, насочена конкретно към България и въпроса какво би означавал подобен сценарий за българските граждани.
Post Comment