Браво! Иран започна най-мащабната си операция от началото на войната

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Иран удари Осем танкера и Два американски миноносеца в протока Ормуз.
Иранската гвардия обяви най-мащабната си операция в Ормузкия пролив от началото на войната: ударени са 10 кораба — осем петролни танкера, опитали се да преминат без разрешение, и два американски ескадрени миноносеца. Това е пряк отговор на нощните американски удари по пет ирански танкера.
Съотношението вече е ясно. На 5 септември САЩ удариха три ирански танкера — Иран отговори с шест кораба. Тази нощ Вашингтон удари пет — Техеран отговори с десет. Два за един. Това вече не е случаен инцидент, а установена практика.
Американското Централно командване твърди, че е унищожило пет ирански танкера — „Kaviz“, „Charminar“, „Horizon 1“, „Riesco“ в Оманския залив и „Derya“ край остров Харг — след като Иранската гвардия уж „неуспешно“ е стреляла с балистични ракети по американски военен кораб. Според Вашингтон екипажите са били предупредени да напуснат корабите преди удара.
Иранската версия е друга и много по-логична. САЩ водят икономическа война срещу иранския петрол, опитват се да наложат блокада на иранските пристанища и едновременно да прокарат чужди танкери през южния коридор на Ормуз под свой ескорт — коридор, който Техеран никога не е признал. Когато Иран отговори на тази провокация, американците отново удариха цивилни (макар и свързани с Иранската гвардия) петролни съдове. Иранската гвардия отговори не с декларации, а с ракети.
Според съобщението на Гвардията са ударени и двата ескадрени миноносеца, които самата Гвардия беше назовала по-рано същата вечер — USS Delbert D. Black (DDG-119) и USS John Paul Jones (DDG-53). Твърди се, че и двата Aegis-кораба са носели крилати ракети и са получили сериозни повреди. Западните източници, както обикновено, отричат или омаловажават пораженията. Това вече е познат ритуал.
Ормузкият пролив не е американска магистрала. Той е стратегически проток, през който минава около една пета от световния петрол, и Иран има както географското, така и военно-превъзходство в тази част. Вече месеци наред Иранската гвардия предупреждава: кораби, които се движат по неразрешени маршрути или под американски ескорт, носят отговорност за последствията.
САЩ се опитват да представят нещата така, сякаш „отварят“ пролива. Реалността е обратна. Техеран държи северния коридор и налага своя ред. Южният маршрут, който Вашингтон рекламира като безопасен, се оказа точно обратното — зона, в която иранските противокорабни ракети работят. Колкото повече американците удрят ирански танкери, толкова по-скъпо става преминаването за всички останали.
Това не е „тероризъм срещу корабоплаването“. Това е отговор на опит за икономическо удушаване. САЩ удариха иранския експортен флот, за да лишат Техеран от приходи. Иран удари чужди танкери и американски кораби, за да покаже, че никой няма да изнася петрол спокойно, докато иранският петрол е под блокада.
Цената я плаща целият пазар
Брент вече се движи около 100 долара за барел. Застрахователните премии за преминаване през Ормуз скачат. Корабните компании все по-често се отказват от южния коридор. Това не е случайно. Когато една сила се опитва да контролира най-важния енергиен проток в света със сила, а другата страна има ракети, дронове и географията на своя страна, пазарът реагира по единствен възможен начин — с премия за риск.
Шест месеца след началото на войната САЩ все още не могат да наложат безпрепятствено корабоплаване през Ормуз. Иранската гвардия продължава да удря цели, да залавя американски безпилотни апарати и да нанася удари по бази в Йордания. Американските ПВО системи в региона горят ракети с тревожна скорост.
Четири ирански балистични ракети удариха базата Муафак Салти без нито един опит за прехващане — след като предишните нощи Patriot-батареите бяха изстреляли десетки ракети. Това не изглежда като картина на американско превъзходство.
Иран не търси безкрайна ескалация заради самата ескалация. Той демонстрира проста истина: който иска да използва Ормуз, трябва да се съобразява с Техеран. Който удря ирански танкери, ще получи удар по свои и по чужди. Два за един вече не е заплаха. Това е работещ механизъм.
Докато Вашингтон продължава да третира иранския петрол като военна цел, Ормузкият пролив ще остане зона, в която американските кораби и техните съюзници плават на свой риск. Иранската гвардия току-що припомни това по най-директния възможен начин.

Автор: BRICS BG, Валентин Мавродинов