БРАВО! Парламентът одобри 33% данък върху „свръхпечалбата“: Банки, телекоми и големи търговци влизат в обхвата

Мярката мина на първо четене само с гласовете на мнозинството. Опозицията предупреди за риск от прехвърляне на тежестта към цените и за удар върху инвестициите, докато финансовото министерство очаква 800 млн. евро приходи за бюджета.

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Те въвеждат еднократен данък от 33% върху „свръхпечалбата“ в няколко сектора.

В обхвата попадат банки, застрахователи, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити. Засегнати са и търговци с храни, ако нетните им приходи от продажби за 2026 г. са поне 5 млн. евро.

„За“ гласуваха единствено депутати от управляващото мнозинство. Опозицията гласува „против“.

Данъкът от 33% и очакваните 800 млн. евро

По време на дебата зам.-министърът на финансите Людмила Петкова посочи, че от налога се очакват 800 млн. евро приходи. Тя уточни, че данъкът е планиран да действа само за 2027 г.

Част от критиките бяха насочени към това, че мярката може да се прехвърли към крайния потребител. Според Владислав Горанов от ГЕРБ използването на еднократни приходи за постоянни разходи не е благоразумно. Той заяви и че съществува риск тежестта да отиде в потреблението чрез по-високи цени.

Мартин Димитров от ДБ постави въпрос защо енергетиката не е включена. Той оспори и логиката на механизма. Според него текстовете на практика действат като данък върху оборота за конкретни компании.

Ваучери за храна, активи и амортизации за AI

Промените включват и увеличение на максималната месечна стойност на ваучерите за храна. Таванът се вдига от 102,26 евро на 200 евро. Сумата над 102,26 евро ще се облага с 7% данък.

Планирано е и увеличение на годишната квота за ваучери за храна. Тя трябва да достигне 1,5 млрд. евро от 1 януари 2027 г.

Вносителите предлагат и по-висок праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи. Той се променя от 700 лева на 1000 евро.

Срокът за погасяване на данъчни загуби се удължава от 5 на 10 години. Въвежда се и ограничение до 70% от положителния данъчен финансов резултат.

Законопроектът предвижда ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект. Тя обхваща и високопроизводителна техника и сървърна инфраструктура. Компаниите ще могат да прилагат двойния размер на годишната норма, но до 100%.

По-висок праг по ДДС и електронни фактури в реално време

Паралелно парламентът одобри на второ четене промени в ДДС режима. Основната промяна е прагът за регистрация.

Планът предвижда поетапно увеличение. Сегашният праг от 51 130 евро трябва да стане 60 000 евро догодина. През 2028 г. прагът трябва да се вдигне на 70 000 евро. През 2029 г. се планират 75 000 евро.

Въвежда се и специално правило за лица, които продават нови сгради и части от тях. За тях се предвижда ДДС регистрация преди първата облагаема доставка. Общият праг няма да важи.

От 1 януари 2028 г. се планират структурирани електронни фактури за определени вътрешни доставки. Предвижда се и отчитане на фактурите в реално време. Проектът включва предварително генериране на ДДС декларации от НАП. Дневниците за покупки и продажби трябва да отпаднат.

Отхвърлени идеи и предупреждения за рецесия

Парламентът отхвърли предложение на Мартин Димитров и депутати от ДБ за „нулев данък върху реинвестираната печалба“. Според вносителите така фирмите щяха да бъдат насърчени да разширяват производства и да подкрепят растежа.

Не беше подкрепено и предложение, внесено от служебния кабинет на Андрей Гюров. То предвиждаше данъчни облекчения при дарения за развитие на спорта.

Владислав Панев заяви, че пакетът може да доведе до риск от рецесия. Той посочи фактори като войни в региона и проблеми в Черно море. Според него правителството трябва да подобрява бизнес средата.

Асен Василев критикува две линии в законопроекта. Първата е ограничаването на приспадането на натрупани загуби. Според него това удря стартиращи компании при излизане на печалба. Втората е данъкът от 33% върху „свръхпечалбата“. Той посочи, че при очаквани 3 млрд. евро инвестиции се вземат 800 млн. евро, което според него намалява растежа.

Константин Проданов от ПБ заяви, че енергийните компании вече са били обложени с временна солидарна вноска. Димо Дренчев от „Възраждане“ каза, че според него подобен данък би трябвало да се насочи към оръжейната индустрия.