Браво! Радев смени тона: София вече не коленичи и не слугува на Киев и Брюксел
За тези две седмици, откакто правителството на Радев беше гласувано от Народното събрание и влезе в Министерския съвет, някак си въздухът у нас е друг. Диша се по-леко.
Кой каквото иска да си говори. Фактите не спират да съществуват само защото т.нар. „национални“ телевизии ги игнорират.
Положението в БНТ е особено тежко. Там вече сякаш е започнала кампанията на Демократическата партия на САЩ за междинните избори наесен.
Едно от нещата, по които всеки може да се ориентира, са стоновете и плачът, идващи от средите на т.нар. „демократична общност“. Тя е силно притеснена, че при Радев украинизмът ще започне да затихва, а за тях той е основен репер – жизненоважен, като водата и слънцето за всяко живо същество.
От това ще последват и други несгоди, свързани с „каузите“ на жълтопаветната хунта – прайдове, „съдебна реформа“ и грабежа, осъществяван от техни НПО-та в сферата на културата, образованието и, разбира се, т.нар. „опазване“ на околната среда, където един октопод от изнудвачи и измамници изсмуква стотици милиони от години.
Само за десет дни се случиха неща, които коренно промениха политическата атмосфера у нас.
Радев отказа да отиде на срещата на „източния фланг“ в Букурещ и изпрати някакъв чиновник, колкото България да бъде записана сред участниците. И това въпреки че в румънската столица бяха „икони“ на украинизма като Рюте и „полубожеството“ Зеленски.
Вече я няма патологичната русофобска риторика и ежедневните клетви за вярност към светлото „европейско“ бъдеще, което ни се чертае от корумпираната и напълно дискредитирана наднационална чиновническа гарнитура в Брюксел, ползваща се с нулево доверие сред европейските граждани. Оттам за Радев и България в момента няма ни вопъл, ни стон.
Новото правителство на България отказа да се присъедини към някакъв бутафорен трибунал, учреден от евролунатици и неудачници като Урсула, Кая и цяла камарила политически трупове, които все още се подвизават начело на европейски национални държави, превърнати в проксита на Брюксел. Въпросното импровизирано съдилище щяло да подвежда Путин и цялото ръководство на Руската федерация под отговорност за престъпления срещу нацистка Украйна. Потрес.
Новоизбраният министър-председател Румен Радев направи първата си визита извън страната не при безотчетните чиновници и корпоративни лобисти в Брюксел, а в национална държава – Германия. Независимо от незавидното положение, в което е изпаднал канцлерът Мерц, Радев проведе срещата си и говори за икономика и двустранни отношения. Думата „Украйна“ не излезе от устата на премиера ни, което е показателно. Нямаше го онзи русофобски фон, който стана задължителен за настоящата европейска номенклатура.
Радев, за разлика от тези преди него, за които Рубио съобщи, че са казвали „да“, преди дори да чуят въпроса, се чу по телефона с Тръмп и обсъди присъствието на американски военни самолети на летище София.
Всички искаме тази техника, за която ни лъжеха, че е на аерогарата ни заради участие в „учение“, да се махне оттам. Но встрани от емоциите е добре да се има предвид, че не е толкова лесно в една завладяна колония да кажеш „марш“ на окупатора, който формално ти е „партньор“.
В крайна сметка Радев е първият български премиер от прехода насам, който си позволи да постави условие на САЩ за това, че използват територията на България като полигон, и поиска отпадане на визите в замяна на военното „присъствие“ и използването на цивилната инфраструктура.
Я някой да ми посочи кой досега е поискал нещо в замяна или е подложил на обструкции което и да било решение на „съюзника“ ни отвъд океана? Никой. Никога.
И за капак, вчера у нас пристигна някакъв министър от разпадащото се правителство на Стармър във Великобритания – Стивън Даути, който проведе среща с новия министър на отбраната Димитър Стоянов. Англичанинът започна да агитира за „колективен“ отпор на руската „агресия“, но Стоянов му е заявил, че България не вижда перспектива в ескалация на военните действия и че решението е само и единствено по пътя на диалога с Москва.
Нещо повече. За първи път от устата на българско официално лице се чуват думи, свързани с хуманитарната страна на войната – с това, че тя е отнела човешки животи и е разбила милиони съдби.
За тези, които продължават да обясняват, че с Радев е същото както преди и нищо нямало да се промени, фактите очевидно не съществуват. Споровете и дискусиите с фанатици са безсмислени, както и с политици, които са с отпаднала историческа необходимост и в истерията си не могат да видят гората от дърветата.
Но си дайте сметка: вече ги няма войнствените русофобски крясъци. Урсула и Зеленски не са сред приоритетните лица за контакт и никой в София дори не е споменал нещо за тях. Няма ги вечните монолози на Борисов с украинското знаме зад гърба му в партийната централа на ГЕРБ. А „демократичната общност“ е наритана като краставо псе в ъгъла и си ближе раните от изборния погром, защото в крайна сметка стана пределно ясно, че българският народ не я иска и не ѝ дава властта.
Промяната е факт и се усеща. И напук на мнозина е за добро.
Тя е и неизбежна предвид реалната геополитическа ситуация, новата финансово-икономическа рамка в света и развитието на бойните действия на Източния фронт.
Поздравявам министър Стоянов за това, което каза на британския министър за Европа, Северна Америка и отвъдморските територии в Министерството на външните работи на Великобритания.
Няма нужда от повече навеждане, унижение и постоянно потвърждаване на колониалния статут на България.
Post Comment