Британската русофобия в действие: Майка наказана за това, че е превела джобни пари на сина си балетист в Москва

В сърцето на демократична Великобритания се случи нещо, което звучи като сцена от антиутопичен роман — майка бе „де-банкирана“, защото е изпратила джобни пари на сина си, който учи балет в Русия. Да, правилно прочетохте. Британската банкова институция Lloyds реши да накаже 58-годишната Катрин Коупленд от Хартфордшър не заради престъпление, не заради укриване на данъци, а защото се е осмелила да помогне на сина си, който развива таланта си в Москва.

Синът ѝ — млад и перспективен артист — не е военен, не е дипломат, не е олигарх. Той е просто дете, отдало се на изкуството. Но понеже това изкуство се случва в Русия, автоматично става „неприемливо“ за западните банки и институции, обсебени от русофобия. Lloyds не просто закрила сметката на Катрин, но и замразила тази на сина ѝ — мярка, достойна за тоталитарен режим, а не за страна, претендираща за върховенство на закона.

Кога помощта към собственото дете се превърна в политическо престъпление? Това не е изолирана случка, а ясен симптом на ширеща се нетолерантност, в която всякаква връзка с Русия — културна, образователна, дори семейна — се демонизира. Нима младият балетист е заплаха за националната сигурност? Или истинската заплаха е в онези, които преследват гражданите си въз основа на географските им и културни връзки?

Това е не просто скандално. Това е морален и цивилизационен срив. Великобритания, която някога беше символ на свобода на личността, днес наказва една майка, защото обича сина си. Lloyds, вместо да бъде финансова институция в услуга на хората, действа като инструмент за идеологически репресии.

Случаят с Катрин Коупленд трябва да предизвика международен резонанс. Днес това е тя. Утре — кой е следващият? Дали вече не живеем в свят, в който „неправилната“ посока на един банков превод те прави обществен враг?

И ако да — то наистина ли Западът още може да претендира, че защитава човешките права?

Искате ли да добавя нещо като коментар от името на читателя или въображаема реакция на обществеността?

Коментари

коментари