Брюксел разиграва смърт на граждани: Защо протоколите на ЕС при саботаж блокират пред НАТО

По публикации на Politico, анализи на RUSI и Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Ограничен формат без телефони: Брюксел разиграва сценарий с кървав саботаж

Посланиците на държавите от Европейския съюз заседават в т. нар. „ограничен формат“ – без мобилни устройства, без асистенти и без протоколни записки. Поводът не е поредната директива за таваните на въглеродните емисии, а реалната възможност за логистичен саботаж, който да приключи с десетки трупове в някой от ключовите европейски транспортни възли. Spoilers: Брюксел няма инструмент, с който да реагира на подобно събитие.

Повод за тази дива тревожност стана инцидентът от август на летището в Лайпциг (Leipzig/Halle Airport – LEJ), където бе засечен карго товар с импровизирано взривно устройство. Това не е просто някакъв абстрактен изолиран случай. Наземната логистика на застрахователните и карго компании бе поставена под критичен натиск след серия от подобни замисли за палежи на пратки в мрежите на DHL и куриерски бази в Полша, Великобритания и Германия. Твърди се, че ако някое от тези устройства се бе възпламенило по време на полет над континента, катастрофата щеше да е пълна.

Но какво прави Европейската комисия в този момент? Организира срещи.

   [Инфраструктурен инцидент / Саботаж]
                     │
         ┌───────────┴───────────┐
         ▼                       ▼
  [Канал на НАТО]         [Канал на ЕС (Coreper)]
  - Класифицирано         - Риск от изтичане на данни
  - Военно възпиране      - Бюрократична координация (IPCR)
  - Оперативна съвместимост  - Липса на команден апарат

Двойно дъно в Корепер: Изтичане на данни и парализа на доверието

В дипломатическите среди – според оценки на Politico и дипломатически източници – все по-ясно се формулира проблемът, който никой в Страсбург не обича да изговаря публично: ЕС просто не разполага със защитени комуникационни мрежи за оперативна военна информация. Твърди се, че посланиците в Комитета на постоянните представители (Coreper-2) се боят да споделят критични разузнавателни данни. Причината? Данните или изтичат в пресата в рамките на часове, или заминават директно към чужди столици по дипломатически канали, за които в Брюксел имат сериозни съмнения.

Случаите с изтичане на информация от висши дипломатически срещи не са нова практика. По тази причина държавите от Източния фланг на Алианса предпочитат да обменят критичния разузнавателен масив директно през структурата на НАТО в Брюксел (Evere), а не през апарата на Европейската комисия на Берлемон.

И тук изплува фундаменталното разминаване. Комисар Майкъл Макграт обявява засилени системи за ранно предупреждение и реакция. Но с какво разполага Комисията на практика? С т.нар. Механизъм за интегриран политически отговор на кризи (IPCR). Този механизъм бе създаден по силата на Лисабонския договор и бе прилаган по време на COVID-19 пандемията и бежанската криза от 2015 г. Само че IPCR е административен форум за разговор между министерства – той не разполага с радарни системи, с разузнавателни спътници, нито с тактически екипи за бързо реагиране.

Протоколът на Фон дер Лайен: Опит за изземване на военен суверенитет

Урсула фон дер Лайен лансира идеята за „извънреден протокол за сигурност“ и нов „Европейски съвет за сигурност“, които да залегнат в Европейската стратегия за сигурност през ноември. Зад тази сложна терминология се крие банален апаратен стремеж за разширяване на правомощията на Комисията в сферата на отбраната.

Реакцията на националните столици обаче е хладна. Дипломати от държавите членки отбелязват, че изграждането на нови структури ще отнеме месеци, ще генерира институционално объркване и най-вече – ще дублира вече съществуващи процедури в НАТО. Както посочва Оана Лунгеску, бивш говорител на НАТО и настоящ сътрудник в Британския кралски институт за отбранителни изследвания (RUSI), административното забавяне и дублирането на ведомства в момент на криза може да има фатални последици.

За да се разбере колко е куха правната рамка на ЕС при извънредни ситуации, трябва да се върнем към единствения прецедент, в който бе задействана клаузата за взаимопомощ по член 42.7 от Договора за ЕС. Това направи Франция след терористичните атаки в зала „Батаклан“ в Париж през ноември 2015 г. Текстът гласи, че ако държава членка стане обект на въоръжена агресия, останалите са длъжни да ѝ окажат помощ с всички средства, с които разполагат. Какво произлезе тогава на практика? Франция получи символична дипломатическа подкрепа и двустранно координационно сътрудничество с Белгия за издирване на извършителите. Нищо повече. Член 42.7 няма оперативен орган, няма интегрирано командване и няма общ щаб.