„Бурята на океаните“ разтревожи Запада: Новият коз на Путин – Проект 09851

По публикации на aif.ru, InfoBRICS, ABN24 и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Платформата „Хабаровск“: Конструктивен анализ и изоставяне на съветския мащаб

Спекулациите около излизането на атомната подводница проект 09851 „Хабаровск“ в открити води зачестиха, но стратегическата същност на кораба остава закрита зад строга военна секретност. За разлика от експерименталния гигант проект 09852 „Белгород“, който представляваше преработен корпус от ракетните крайцери проект 949А „Антей“ с дължина 184 метра и водоизместимост над 24 000 тона в потопено състояние, „Хабаровск“ е изграден по напълно нов проект. Според оценки на корабостроителни инженери, корпусът му използва елементи и конструктивни решения от 4-то поколение стратегически подводници проект 955 „Борей“, но с драстично намалени габарити – водоизместимост около 10 000 тона при наводняване.

Намаляването на физическия обем не е технологичен отстъп, а оперативна необходимост. По-малката хидродинамична повърхност прави кораба значително по-труден за засичане от активните нискочестотни хидроакустични станции на НАТО, разположени по противоподводните прегради в Атлантика и Пасифика. Задвижването се осъществява чрез водометен двигател (pump-jet), куплиран с амортизиран паротурбинен блок, което елиминира кавитационния шум при ниски и средни скорости.

Критичният компонент в проекта е пълното отпадане на класическите 533-милиметрови или 650-милиметрови торпедни апарати в носовата част. Целият преден сектор на „Хабаровск“ е проектиран като интегриран отсек за шест транспортно-пускови контейнера за подводни апарати 2М39 „Посейдон“. Това превръща кораба не във военноморски ловец за традиционен бой, а в специализирана стартова платформа с висок процент на автоматизация на корабните системи.

Подводният робот 2М39 „Посейдон“: Физика на задвижването и батиметричен профил

Централната тема във военните анализи продължава да бъде безпилотният апарат 2М39 „Посейдон“. Твърденията за обхват от 10 000 километра всъщност подценяват физическите възможности на компактния реактор с течнометален топлоносител (вероятно олово-висмут или модифициран компактен водно-воден реактор), монтиран на борда на дрона. При реактор с активна зона от такъв тип пробегът е практически неограничен от горивна гледна точка и се определя единствено от механичното износване на лагерните възли на турбината.

Апаратът с дължина около 20 метра и диаметър близо 1.8 метра се движи на дълбочини до 1000 метра. На тази батиметрична отметка нито една съвременна противоподводна торпедна система – включително американската Mark 48 Mod 7 или британската Spearfish – не може да функционира поради хидростатичното налягане, надвишаващо 100 атмосфери. Задвижването на дрона в близост до дъното използва температурата и плътността на водата под термоклиновия слой за допълнителна акустична маскировка.

Няма публично потвърждение за използването на суперкавитационен режим (създаване на газова каверна около корпуса) при крайцериране. Повечето експерти предполагат, че „Посейдон“ преминава през океана с ниска скорост от 20–30 възела за пълна стелт-маскировка, като ускорява до 60–70 възела само в финалния участък при маневриране за избягване на евентуални прехващачи.