Черният хазарт печели милиарди от забраните: сенчестият пазар в Европа достигна 92 млрд. евро

Крайните ограничения върху легалния хазарт не премахват интереса към залаганията, а могат да насочат част от потребителите към нерегулирани платформи. Именно такава картина очертават данните за европейския пазар, според които сенчестият онлайн хазарт в Европейския съюз вече генерира близо 92 млрд. евро.

Според цитирано проучване общият брутен приход от онлайн хазарт в ЕС достига около 128 млрд. евро, като приблизително 91,6 млрд. евро се падат на нерегулирани оператори. Това представлява около 72% от целия пазар. За сравнение, регулираният сектор държи около 36,5 млрд. евро.

Особено впечатляващ е темпът на растеж. Между 2023 и 2025 г. размерът на нерегулирания пазар според представените данни се е увеличил от 52,6 млрд. до 91,6 млрд. евро, или с около 74%.

Последиците не са само за легалните компании. Ако тези оценки са точни, европейските държави губят значителни данъчни приходи, докато потребителите попадат в среда с далеч по-слаб контрол.

При нелицензираните платформи липсват част от механизмите, характерни за регулирания пазар: задължителни проверки на възрастта, национални регистри за уязвими лица, правила за отговорна игра и гаранции, че печалбите ще бъдат изплатени.

Особено сериозна е ситуацията в Източна Европа. Според посочените данни около 81% от онлайн хазартния пазар в региона е нерегулиран, което се равнява на приблизително 30,7 млрд. евро.

Западна Европа остава с по-голям черен пазар като абсолютна стойност, но именно в източната част на континента делът на нелицензираните оператори спрямо общия пазар е най-висок.

Друг важен проблем е начинът, по който нелегалните платформи достигат до потребителите.

Традиционните забрани за реклама по телевизията, радиото и в медиите не означават автоматично, че рекламата на хазарт изчезва. Тя все по-често се премества в социалните мрежи, стрийминг платформите, мобилните приложения и мрежи от партньорски сайтове.

Според представените оценки 91% от хазартното съдържание, достигащо до европейските потребители, е свързано с нерегулирани оператори.

Зад тази система стоят хиляди сайтове и партньорски мрежи, които работят отвъд традиционните механизми за контрол.

Показателен е и примерът с Италия.

Страната въведе пълна забрана за реклама и спонсорство на хазарт още през 2019 г. Целта беше ограничаване на зависимостите и намаляване на популяризирането на залаганията.

Няколко години по-късно обаче нелегалният хазартен пазар в страната според различни изследвания се оценява на близо 30 млрд. евро.

Само за първото тримесечие на 2026 г. повече от 4,5 млн. италианци са посетили нелицензирани хазартни платформи, като са генерирали над 13 млн. посещения.

Италианските власти блокират все повече интернет страници. От въвеждането на забраните досега броят им надхвърля 12 000.

Но блокирането на един сайт често е последвано от появата на нов домейн или преместване на оператора към друг цифров канал.

Това показва колко трудно е да бъде спрян нерегулираният пазар само чрез забрани.

Икономическият ефект се усеща и от професионалния спорт. Италианският футбол губи значителни приходи от реклама и спонсорство, докато нелегалните оператори продължават да рекламират през социалните мрежи и други онлайн канали.

Затова в редица европейски държави все по-често се търси различен модел.

Вместо пълни забрани се въвеждат ограничения за часовете, в които рекламата може да се излъчва, възрастови филтри, правила за съдържанието и изисквания за предварително съгласие при дигитален маркетинг.

Логиката е, че регулираният оператор трябва да остане ясно различим от нелегалния.

Темата е особено актуална и за България.

Ако легалният бизнес бъде напълно изваден от публичното пространство, съществува риск потребителите все по-трудно да различават лицензираните компании от платформите, работещи извън закона.

Това не означава, че хазартът не трябва да бъде строго регулиран. Напротив, контролът върху възрастта, защитата на уязвимите лица и ограниченията върху агресивната реклама остават ключови.

Големият въпрос е друг: как рестрикциите да бъдат направени така, че да ограничават вредите, без едновременно с това да дават конкурентно предимство на нелегалните оператори.

Европейските данни показват, че търсенето не изчезва само защото рекламата е забранена.

А когато легалният сектор бъде изтласкан от видимото пространство, освободеното място много бързо може да бъде заето от оператори, които не плащат данъци, не спазват националните правила и не носят същата отговорност към потребителите.