Четири бивши западни министри поискаха конфискация на 210 милиарда евро на Русия от Euroclear за финансиране на Киев

По публикации на „Таймс“, „РИА Новости“, „Файненшъл таймс“ и финансови анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

ОСНОВНИ ТЕЗИ В АТЛАНТИЧЕСКИЯ АПЕЛ

Според публикация в британския ежедневник „Таймс“, четири фигури от западната политика – бившият финансов министър на Великобритания Рейчъл Рийвс, бившият вицепремиер и финансов министър на Канада Христя Фрийланд, бившият министър на отбраната на Германия Анегрет Крамп-Каренбауер и бившият френски министър по европейските въпроси Натали Лоазо – са излезли със съвместен апел към Европейския съюз.

Те настояват за пълно конфискуване на замразените суверенни активи на Централната банка на Русия, чийто размер в европейски депозитари се оценява на приблизително 210 милиарда евро (по други данни около 191 милиарда евро са базирани конкретно в белгийския депозитар Euroclear).

В текста се твърди, че подобна стъпка е единственият начин да се осигури устойчиво финансиране за правителството в Киев за тригодишен период – до 2028–2029 година. Авторите на обръщението посочват, че украинската държава се нуждае от допълнителни 70 милиарда евро извън вече гласувания от Брюксел пакет от 90 милиарда евро.

Логиката на бившите министри се базира на предположението, че директната конфискация ще премахне нуждата от използване на пари от европейските данъкоплатци или от емитиране на нов съвместни дълг от Европейския съюз.

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ КАЛКУЛ И СТРАХЪТ ОТ ИЗБОРИ

Според коментатори от финансовия сектор, предложението съдържа ясен вътрешнополитически мотив: то цели да защити финансовата подкрепа за Киев от бъдещи изборни резултати в държавите от Европейския съюз.

През следващите две години в няколко ключови държави – включително Франция и Германия – предстоят парламентарни и президентски избори. Растящите бюджетни дефицити в Париж (където дефицитът надхвърли 6% от БВП при позволени от Маастрихтските критерии 3%) и стриктното прилагане на конституционното ограничение за новия дълг в Берлин (известно като Schuldenbremse) правят изключително трудно отпускането на нови държавни средства от националните бюджети.

В същото време се предполага, че евентуална смяна на администрацията във Вашингтон или промяна в приоритетите на американския Конгрес може да намали пряката финансова помощ от САЩ. Според изложената в „Таймс“ теза, сграбчването на руския държавен резерв би изолирало Украйна от политически колебания както в Капитолия, така и в европейските столици до края на десетилетието.