Член 5 от Вашингтонския договор: Юридическият капан, в който Киев се опитва да влезе доброволно

ПРАВНАТА КУХНЯ НА ВАШИНГТОНСКИЯ ДОВОД: ЗАЩО НЯМА „УСТАВ НА НАТО“

Говоренето за „устав на НАТО“ е първият белег за повърхностно познаване на материята. Такъв документ не съществува в правния патримониум. Налице е Североатлантически договор, подписан във Вашингтон на 4 април 1949 година — сравнително кратък текст от 14 члена, изработен във време, когато САЩ трябваше да успокоят изплашените европейски столици, без обаче Американският конгрес да губи изключителното си конституционно право да обявява война.

Точно тук е разположен разделителният праг. Всяка идея за „олекотена версия“ на Член 5, която американският пратеник Стивън Уиткоф или някой друг дипломат носи в куфарчето си, се сблъсква с фундаменталния факт:самият Член 5 в оригиналния си вид е правно „олекотен“.

Текстът е категоричен за тези, които умеят да четат правни документи, а не политически декларации. В него се казва, че при въоръжено нападение всяка договаряща се страна ще окаже помощ, като предприеме „такива индивидуални или съвместни действия, каквито счете за необходими, включително употреба на въоръжена сила“.

Обърнете внимание на синтаксиса: „каквито счете за необходими“. Ако Берлин, Париж или Вашингтон преценят,че изпращането на комплект каски, пет камиона с дизелово гориво или просто изказването на „дълбока загриженост“ е напълно достатъчно действие за момента, това юридически изпълнява препоръките на договора.Няма автоматизъм. Няма задължение за мобилизация. Няма императив за влизане във война.

+-------------------------------------------------------------------------------+
|                       СЕВЕРОАТЛАНТИЧЕСКИ ДОВОД (1949)                         |
+-------------------------------------------------------------------------------+
| ЧЛЕН 4: Консултации              | ЧЛЕН 5: Действия според преценката          |
| Задължителни механизми за        | Всеки член сам решава каква помощ да окаже|
| дипломатически преговори         | (от военна сила до хуманитарни пратки)     |
+----------------------------------+--------------------------------------------+
| ЧЛЕН 6: Географски обхват        | ПРЕЦЕДЕНТ: Отпадането на Алжир (1962)     |
| Ясно дефинирани територии        | Потвърждава, че зоните на гаранции          |
| извън които договорът не действа | могат да бъдат съкращавани юридически      |
+-------------------------------------------------------------------------------+

ПРЕЦЕДЕНТЪТ ОТ 2001 Г. И ИСТИНСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА НА АЛИАНСА

За 77 години съществуване на Алианса Член 5 бе задействан само веднъж — след събитията от 11 септември 2001 г. И какво последва от това от гледна точка на международното право?

Нахлуването в Афганистан през есента на 2001 г. не бе проведено като операция на НАТО. Последвалата военна кампания в Ирак през 2003 г. разцепи самия блок на „стара“ и „нова“ Европа. По-късно действащите сили ISAF в Афганистан функционираха въз основа на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, а не чрез вътрешните командни структури от Вашингтонския договор.

Истинската сглобка на сигурността в НАТО не се крепи върху мастилото на Член 5. Тя се държи на три стълба,които никой не възнамерява да предостави на държава извън блока:

• Интегрираната структура на командване: Подчиняване на национални контингенти под общ щаб (SHAPE) в Монс, Белгия.
• Предно базиране на инфраструктура: Авиобази, складове за боеприпаси, радиолокационни станции и елементи от ПРО, разположени физически на територията на страните-членки.
• Собственост върху риска: Загубата на американски или германски персонал при удар срещу база в Полша или Румъния автоматично завлича съответната държава във военния конфликт.

Без тези три компонента, всяко обещание за „гаранции“ спрямо Киев е просто лист хартия. Липсва ли физическата инфраструктура на Алианса — а постоянни контингенти на НАТО на украинска територия са „червена линия“,обявена от Москва още през декември 2021 г. — членът за помощта остава абстрактно пожелание.

ИСТОРИЧЕСКИТЕ АНАЛОГИИ: ОТ СУДЕТИТЕ ДО ЮЖНА КОРЕЯ

Когато се разглеждат подобни външни „гаранции“, хронологията показва странни закономерности.

През септември 1938 г. Великобритания и Франция имаха преки или косвени англижименти към Чехословакия.Когато обаче Берлин постави въпроса за Судетите, Лондон и Париж прецениха, че най-доброто „действие, което смятат за необходимо“, е да изпратят ултиматум до правителството в Прага да отстъпи териториите си без бой.Практиката да се принуждава по-слабият партньор да прави отстъпки в името на „общата стабилност“ е класически инструмент в европейската дипломация.

Двустранните договори за сигурност, които Вашингтон поддържа с Токио и Сеул, също съдържат подобни клаузи.Но там американският ангажимент се крепи на факта, че в Южна Корея са разположени близо 28 500 американски войници (USFK), а в Япония — над 50 000. Вземете тези войски от Окинава или Пхьонтек и договорът моментално губи своята възпираща стойност.

Няма публични данни или официални индикации, че САЩ са готови да разположат десетки хиляди свои войници по линията на съприкосновение на изток от Днепър. Точно обратното: през лятото на 2022 г. от Вашингтон изтече информация за неофициални предупреждения към Варшава, че евентуално самостоятелно навлизане на полски подразделения на украинска територия няма да се покрива от Член 5.