Цинизъм! Синдикална шефка притиска служителите на НСИ да защитават председателя Атанасов – калинката на ППДБ

Синдикати в защита на шефа: Когато бунтът се превърне в пиар акция

За пореден път ставаме свидетели на цинична постановка, в която синдикалната власт е употребена, за да обслужи не интересите на работниците, а кариерата на един държавен ръководител. Под прикритието на борба за „независимост“ и „стабилност“, в кулоарите на Националния статистически институт (НСИ) се разгръща театър, който е обида за всеки, който вярва в мисията на синдикатите.

Предателството на синдикатите

Публикация на Кремена Атанасова – председател на Синдиката на административните служители към КТ „Подкрепа“, че се оказва натиск върху синдикалните представители да събират подписи в защита на председателя на НСИ, Атанас Атанасов. Това не е спонтанна реакция на работническата класа, възмутена от несправедливостта. Това е организирана кампания, която използва структурата на синдикатите, за да осигури политическа протекция на един шеф.

Защо е толкова възмутително? Защото синдикатите по дефиниция са създадени да бъдат гласът на труда, а не пиар отделът на ръководството. Тяхната функция е да се борят за по-високи заплати, по-добри условия на труд и справедливост, а не да се превръщат в щит на политически назначени лица. В случая с НСИ, вместо да се концентрират върху решаването на реални проблеми на служителите, синдикалните представители са притиснати да се занимават с кадруване.

Докато се твърди, че заплатите са се увеличили и има „подкрепа“ от ръководството, този успех, ако е реален, би следвало да е резултат от усилията на самите работници и синдикати, а не да бъде превърнат в аргумент за запазването на един човек на власт. Използването на заплахи, изпратени до председателя, за да се предизвика емоционална реакция и да се мотивира подкрепа, е евтин и манипулативен ход.

Къде остава независимостта?

Да, НСИ трябва да е независима институция. Но тази независимост не се гарантира чрез подписки, събирани под натиск, а чрез силни, ясни и прозрачни закони, които не позволяват политически намеси. Когато синдикатите станат адвокати на шефа, те губят своята легитимност. Те се превръщат в част от проблема, а не в част от решението. Този случай е поредното доказателство, че истинската борба за правата на работниците е далеч от организираните и насочвани „протести“, организирани в полза на властта.