Цяла България си задава въпроса как би протекъл животът, ако великият социализмът беше останал
Те си задават интересния въпрос как би протекъл животът им, ако социализмът беше останал. Сега със сигурност оценяват, че в капитализма почти целият им потенциал е пропилян. Като деца бяха много умни – особено по математика. Ходеха на олимпиади, справяха се добре, разбираха всичко. Според правилата на социализма (както им ги представяха тогава), най-умните би следвало да станат научни работници – да се занимават с наука, да откриват нови неща и да допринасят за народното стопанство, отбраната, космическите изследвания и други области.
При капитализма всичко това беше погубено. От 30 години се занимават с бизнес, тоест с търговия – дейност, свързана с намиране на някакви пари чрез сделки, без реален принос за обществото. Великите им математически възможности вече са бракувани – не стават за нищо, освен за решаване на главоблъсканици на плажа. Няма наука, няма открития, няма възход…
Би ли било различно при социализма? Може би да. Може би по-скоро да – все пак съществуваха институти и система, чиято цел беше именно развитието на науката. Сега всичко това е разпуснато.
Но… щяха ли да попаднат в тези институти? Само на база на олимпиадите по математика? Без връзки? Деца от пролетариата – с майка преводачка и баща инженер в завод? Дали…
Тези институти, освен че развиваха наука, предлагаха и други предимства – пътувания в чужбина за „чепене“ на външен опит, достъп до валута, жилища, автомобили и други облаги. Поради тази причина те бяха привлекателни места за уреждане на личния живот, често без много грижи за реалния научен принос. Така там се устройваха не толкова най-умните, а по-скоро тези с добри връзки.
Имаха една учителка по музика. Тя беше доста добра – беше докарала хора на училището до второ място в София сред десетки училищни хорове. Беше им диригент и се справяше отлично. Въпреки това, тази способна жена не работеше във филхармонията или операта, а като обикновена учителка по музика. Тя си позволяваше да критикува системата, твърдейки, че в музикалните ВУЗ-ове на приемните изпити все печелят известни фамилии. Гледаш новите млади бъдещи музиканти и те… все със същите фамилии като на вече известните музиканти.
Тя казваше: „Всички музиканти искат да уредят децата си за музиканти. Никой не гледа качествата – ако баща ти е голямо име, и ти трябва да станеш музикант…“
И така, те си задават въпроса – щеше ли да стане нещо от „умниците като тях“ при социализма? Или под някаква форма щеше да се повтори същото, както при капитализма? Сега търговията, бизнесът и закриването на науката погубиха много възможности. Но дали тогава нямаше да ги погуби връзкарството и нуждата някое двойкарче, дете на голямо научно светило, да получи мястото на научен сътрудник – за да може да пътува до „Сони“ в Япония и да получи „Лада“ без да чака?
Просто си мислят. Винаги търсят истината. Струва им се, че шансовете тогава щяха да бъдат по-големи, отколкото сега (сега са очевидно нулеви). Но кой ли знае…
Post Comment