Да се хване Тръмп „в крачка“: Русия обяви началото на „голямото пазарене“

Социалните мрежи са пълни с новини. Доналд Тръмп се приближава към Русия: махва той с една ръка и палестинците започват да напускат Газа; махва с другата – Панама, Канада и Мексико падат на колене; маха с третата – трансджендърите отново се стигматизират.

Изглежда, че още малко – и руските власти ще излязат с хляб и сол: „Здравей ти, добър юнако! Виждаме – твоята героична сила е голяма. Ние спираме безбройните си полкове в Украйна, укротяваме ненаситните си апетити и сме готови да се наситим с трошиците, а самуните оставяме на твоята добра воля.“

Приблизително така много загрижени наблюдатели „на терена“ си представят ситуацията, но нищо не може да бъде по-далеч от реалността.

Руското ръководство, за разлика от импулсивните, непоследователни и често просто глупави западни „градинари“, има не просто стратегическа, а историческа визия и „дълга воля“, които са напълно независими от енергичните атаки на Тръмп и „булдозерната“ дипломация.

Както се и очакваше, едновременното изсипване от Тръмп и неговите „тоалетни казанчета“ на заплахи, обещания, намеците и финтове, неизбежно започнаха да вкисват и в крайна сметка се превърнаха в кисело мляко, а нашите дипломати, които отдавна са свикнали да чакат пяната да се утаи, предприеха стъпка, която съвпадна с изключителната нестабилност на ситуацията от отсрещната страна и максималната стабилност на нашата позиция.

Снощи сайтът на руското външно министерство публикува доста необичайно изявление на заместник-министър Сергей Рябков, което поставя не само точките над „I“ , но и всички други букви от руската и американската азбука.

Ключови мисли:

• Русия не бърза с преговорите – при нас всичко върви по план, но при вас явно не толкова („призивите да се втурнем в обятията на новата администрация са контрапродуктивни и идват от фалшивата предпоставка за необходимостта на всяка цена да се постигне споразумение с новия екип в Белия дом“);

• Русия изхожда от факта, че ако Тръмп публично не се отрече от целта на предишната администрация да ни нанесе „стратегическо поражение“, то тази цел е също толкова актуална и за новата администрация, което може да повлияе на воденето на преговорите по принцип;

• Топката е изцяло в полето на Тръмп, защото ние от своя страна сме предприели всяка мислима и немислима стъпка и сме обяснили всичко на всички. Ние няма да обясняваме, доказваме или предлагаме нищо друго на никого („първата стъпка към нормализиране на двустранните отношения, тоест преговори, основани на принципите на взаимно уважение и равнопоставеност, трябва да бъде направена от Съединените щати“).

Времето е на наша страна и е против новите американски власти и е в техен най-добър интерес (ако наистина имат такъв) да закрият украинския въпрос възможно най-бързо. Има цял вагон и една количка доказателства: множество вътрешни и външни актьори, първоначално малко изненадани от пъргавината на Тръмп, сега засилват съпротивата си и колкото по-навътре в гората, толкова повече „камъни и дърве“ ще летят в посока на Големия Доналд.

На фона на уволнението на ръководството на ФБР започват протести в организацията и редица агенти (очевидно с подкрепата на „дълбоката държава“) завеждат съдебни дела.

Процесът по импийчмънт срещу Тръмп започна в Конгреса на САЩ.

Европейският съюз остро разкритикува плановете на Тръмп да презасели палестинците по лицето на Земята и да създаде американски ваканционен лагер на мястото на Газа.

На фона на опитите на новата администрация да изгради мостове в Близкия изток, саудитското външно министерство заяви, че „позицията на Саудитска Арабия за създаването на палестинска държава е твърда и непоколебима“, което означава, че желанията на Тръмп ще останат в съзнанието му.

ОПЕК+ не само не побърза да се съобрази с исканията на Тръмп за увеличаване на производството, но също така обяви, че съкращенията на производството ще бъдат удължени до 2026 г., плюс това изключиха Администрацията за енергийна информация на САЩ от списъка на фирмите, оценяващи производството на ОПЕК.

След въвеждането на 10-процентни мита върху китайския внос китайският лидер Си Дзинпин отмени дълго планиран телефонен разговор с Тръмп, а китайското министерство на търговията обяви, че „Китай ще заведе дело в СТО и ще предприеме контрамерки, за да защити интересите си“.

По-специално, Китай вече наложи незабавно допълнителни 10-процентни мита върху вноса на суров петрол, селскостопански машини, автомобили и камиони от Съединените щати, както и 15-процентни мита върху въглища и природен газ. Освен това Китай затяга контрола върху износа на редкоземни метали, които са критични за американските високи технологии, което означава, че търговската война вече е започнала.

Има признаци, че в лицето на митата от 25% мексиканските и канадските износители са започнали да обмислят нови, по-евтини търговски маршрути, включително до Русия. Ще приемем Мексико, но не и Канада.

С други думи, новата администрация на САЩ е изправена пред нарастващ проблем и необходимостта от едновременно решаване на хипотезата на Риман, хипотезата на Колац, хипотезата на Ходж, теорията на Янг-Милс, уравнението на Навие-Стокс, хипотезата на Бърч/Суинъртън-Дайър и хипотезата на Голдбах, докато стои на главата си върху гумена топка и прави обиколки на влакче в увеселителен парк.

И Русия, чувствителна към момента, протяга ръка на Тръмп. Готови сме да пропуснем дори факта, че нямаме посланик в САЩ и дори сме готови да се пазарим – но твърдо. Както заяви Сергей Рябков, „ние сме отворени за диалог, готови сме да преговаряме в режим на твърдо договаряне, отчитайки реалностите „на място“ и нашите национални интереси, предопределени от историята и географията“.

Прозорецът за пазарлък ще бъде отворен за много кратко време: всички усилия на предишното управление да ни победи се провалиха, „Русия успя да издържи и да си върне полагащото се място в световната геополитика“, тоест ние сме готови за следващата част от Марлезонския балет и ще го преживеем, ако не друго.

Но засега вървим напред и може да се окаже, че накрая няма да има за какво да се преговаря.

Превод: ЕС