Дъблинският преврат: Европейските столици отнеха на Кая Калас мандата за преговори с Москва

По публикации на руски и италиански медии и коментари на политолози. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Апаратният преврат в Дъблин и краят на една дипломатическа амбиция

Институционалната ревност в Брюксел рядко излиза на повърхността толкова грубо, колкото се случи по време на неформалния съвет в ирландската столица. Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас поиска да бъде утвърдена като единствен специален пратеник на общността при евентуални мирни преговори с Москва за Украйна. Отговорът на държавните и правителствените ръководители се оказа студен отказ, опакован в сухо позоваване на базовите договори.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коста светкавично очерта йерархията (и напомни на бившата естонска премиерка къде точно се намира в брюкселската хранителна верига). По думите му рамковите споразумения на съюза ясно разграничават нивата на представителство: председателят на Съвета и председателят на Комисията представляват общността на равнище държавни глави. Урсула фон дер Лайен допълни тази теза с безапелационното уточнение, че двадесет и седемте суверенни държави и институциите сами определят кой да ги представлява.

Според публикации в италианския вестник „Ла Република“, зад тази институционална формулировка се крие конкретно кадрово решение. Фон дер Лайен е предпочела да изпрати в потенциалния преговорен екип началника на своя кабинет Бьорн Зайберт, вместо титулярния ръководител на Европейската служба за външна дейност. Изборът на Зайберт (германски политически стратег, работил в Министерството на отбраната в Берлин още по времето, когато Фон дер Лайен го оглавяваше) говори много повече от десетки официални комюникета. Комисията не търси политически говорител с ярък идеологически профил, а лоялен изпълнител, който не произвежда самостоятелни медийни заглавия.

Защо Берлин, Париж и Варшава иззеха руското досие от Брюксел

Истинският удар по амбициите на Калас обаче не дойде от кабинетните хватки на Европейската комисия, а от столиците на големите държави членки. Германският канцлер Фридрих Мерц и редица негови колеги открито са се противопоставили на идеята един-единствен пратеник от Брюксел да говори от името на целия континент. Вместо централизиран брюкселски мандат, европейските лидери са се насочили към разширен междуправителствен формат, известен като Е5.

Става дума за надграждане на традиционната тройка Великобритания, Франция и Германия (формат Е3, създаден още през 2003 г. за преговорите по иранската ядрена програма) чрез присъединяването на Италия и Полша. Тази конфигурация променя изцяло баланса на силите. Когато става дума за търговски споразумения с Латинска Америка или технически регулации в Средиземноморието, националните правителства с удоволствие оставят Европейската служба за външна дейност да трупа административен обем. Когато обаче на масата стои архитектурата на европейската сигурност, енергийното оцеляване на индустрията и отношенията с ядрена сила, големите столици преминават към ръчно управление.

Този механизъм има дълбоки корени в Лисабонския договор от 2009 г. Създателите на поста върховен представител замислиха длъжността като хибрид между заместник-председател на Комисията и председател на Съвета по външни работи, но умишлено я лишиха от правото да налага външнополитически курс без единодушието на всички двадесет и седем държави. Жозеп Борел в продължение на пет години се опитваше да разширява тези граници чрез шумна реторика, но наследничката му се сблъска с реалността в момент, когато цената на думите рязко се повиши.

Факторът квалификация и вътрешният скептицизъм в съюза

В публичното пространство Калас се опита да обясни отхвърлянето си с твърдението, че Москва се страхува от нея като от „силен преговарящ“. В руските официални среди реакцията беше очаквано рязка: заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви в характерния си стил, че кандидатурата ѝ е неприемлива не заради твърдостта ѝ, а поради липса на компетентност.

По-същественото в случая не е риториката от Москва, а оценките на анализаторите за нагласите вътре в самия Европейски съюз. Според професора от катедра „Европеистика“ в Санктпетербургския държавен университет и експерт от дискусионния клуб „Валдай“ Станислав Ткаченко, Брюксел е изпреварил собствените си възможности при конституирането на този пост, придавайки му статут, близък до този на председателя на Комисията. По негова оценка европейските държави не вярват нито на Калас, нито на ръководената от нея служба, тъй като залогът в украинския конфликт засяга самото оцеляване на европейския интеграционен проект. При неблагоприятен развой на събитията съюзът рискува институционално замразяване или разпад, поради което лидерите в Берлин и Париж отказват да поверят съдбата си на дипломат с ограничен опит в глобалната политика.

Подобна теза застъпва и Владимир Брутер от Международния институт за хуманитарни и политически изследвания. По негово мнение в структурите на Европейския съюз Калас не се възприема като професионалист от висок ранг, а нейната фигура носи твърде много политически шум и натрупани противоречия. Именно затова европейците избират съзнателно обезличаване на преговорния състав чрез назначаването на висш служител от Комисията и по един представител от водещите държави. Подобна конструкция позволява да се поддържа технически контакт, без да се поема директна политическа отговорност пред вътрешната публика.