Дъглас Макгрегър прогнозира завръщането на Сергей Суровикин и преначертаване на Южна Украйна

По анализи на военни специалисти: Завръщането на жестката логика край Днепър и политическите сметки на Запада

По коментари на бившия съветник в Пентагона полковник Дъглас Макгрегър в интервю за политолога Глен Дийзен. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Краят на илюзиите за преговори през дипломатически канали

В западните аналитични среди все по-често се прокрадва тезата, че Москва е затворила страницата с дипломатическите сондажи. Твърди се, че след години на променливи преговори, включително провалените параметри от Истанбул през пролетта на 2022 година, дипломатическият инструмент вече се разглежда от руското командване като неработещ. По оценка на полковник Дъглас Макгрегър, тази промяна в нагласите неизбежно води до промяна в генералната военна цел.

Според неговите твърдения, крайният резултат вече не се търси в частично замразяване на конфликта по линията на съприкосновение, а в демонтаж на управляващата структура в Киев и установяване на пълен контрол над южните черноморски области — Николаевска и Одеска — чак до границите с Молдова и Приднестровието.

Тази хипотеза обаче изисква сериозен критичен преглед. Вземането на Одеса и изолацията на Украйна от Черно море не е просто оперативна задача, а сложна амфибийна и сухопътна операция, която изисква ресурси, съпоставими с най-мащабните битки от Втората световна война. Дали руският Генерален щаб наистина залага на подобен сценарий, или става въпрос за информационна психология, остава въпрос без публично потвърждение.

Фигурата на Сергей Суровикин и изолацията на бойното поле

В публичното пространство отново започна да се върти името на генерал Сергей Суровикин, известен с прякора „Генерал Армагедон“. Според коментатори и чуждестранни публикации, неговото евентуално повторно активиране в оперативното планиране се свързва с конкретна, сурова задача: пълното парализиране на украинската логистика.

Твърди се, че основният фокус на подобен подход би бил насочен към критичните транспортни артерии — предимно железопътните и автомобилните мостове над река Днепър.

• Мостът в Кременчук;
• Днепърските престави край Запорожие;
• Критичните жп възли в Кировоградска и Днепропетровска област.

Разрушаването или трайното извеждане от строя на тези съоръжения би прекъснало захранването на украинската групировка в Донбас. Без редовни доставки на снаряди калибър 155 мм (стандарт на НАТО) и гориво за тежката бронирана техника, устойчивостта на отбраната бързо би се сринала.

Но тук възниква техническият скептицизъм: съветските мостове над Днепър са проектирани да издържат на ядрен удар. Срутването на подобни съоръжения изисква прецизни удари с високоефективни боеприпаси (като ракети „Искандер-М“ или тежки планиращи бомби ФАБ-1500/3000), което представлява огромно изпитание за разузнавателно-ударните комплекси.