Държава, в която Костов е „реформатор и държавник“, Гошо Господинов е „талантлив писател“, а Киро Простото е „интелигентен“ не я чака нищо добро
Представете си една България, в която всичко е на мястото си. Не просто държава, а политическо и културно произведение на изкуството, съставено от най-добрите личности – или поне от най-познатите имена от Facebook коментари и сутрешни блокове.
На върха стои реформатор и държавник като Иван Костов, който успя да убеди всички, че приватизацията е нещо прекрасно – особено ако не те засегне лично.
До него е талантлив писател като Георги Господинов, който успешно превърна тъгата в литературна кариера и доказа, че ако плачеш достатъчно красиво, ще ти дадат награда в Европа.
Принципен и последователен като Явор Божанков, който сменя партиите, но никога принципите – защото те винаги следват рейтинга.
Разбира се, имаме интелигентен и с подредена мисъл като Кирил Петков, способен да каже „логистика“ по осем различни начина, но нито веднъж да я приложи.
Анализатор от класа? Елена Поптодорова! Жената, която успя да вземе крем от летище и цял народ да забрави, че някога е била дипломат.
Футболен мозък като Нойзи Цветков – защото нищо не обединява народа така, както мъж на средна възраст с мнение за всичко.
Генералската осанка е запазена за Атанас Атанасов – мъж, който гледа така, сякаш вече е спечелил битка, но никой не помни кога.
Летящата козила – пазител на традициите. Коя точно е тя, не знаем, но звучи като герой от „Хари Потър“ с вкус към кисело зеле и знамена.
Символ на институцията – Росен Плевнелиев. Вече почти забравихме, че беше президент, но пък споменът за коледните му речи топли душата.
Историческата светлина идва от Петър Стоянович – защото е важно някой да чете от Уикипедия с артистичен патос.
Психическата стабилност е осигурена от Манол Глишев и Асен Генов – двама стожери на онлайн баланса и полемиката с главно П.
Водещата роля е за Цветанка Ризова – майстор на прекъсването в най-неподходящия момент и легенда в жанра „въпрос без отговор“.
Поетесата? Тя е като от вайръл стиховете, което в превод значи: „пише, но още не сме сигурни дали това е поезия или страничен ефект от ретрограден Меркурий“.
Вдъхновението идва от Юли Тонкин – човек, който превърна „мотивацията“ в маркетингова стратегия, а „успеха“ – в брошура.
Армията? Развита като през последните 20 години – тоест: в униформа, но без гориво.
Кобилкина е тук за психо-сексуално равновесие – защото всяка уважаваща себе си нация има нужда от човек, който да обясни секса със слайдове.
Левон Хампарцумян – финансов експерт, който никога не пропуска повод да обясни на бедните защо трябва да са благодарни, че не са още по-бедни.
И разбира се, Гого Лозанов – защото какво е общество без някой, който да те убеди, че медийната среда не е чак толкова зле, колкото изглежда.
Това не е просто списък. Това е национален шедьовър. Ако тези хора бяха отбор, щяха да загубят с чест. Ако бяха правителство – поне щеше да има шоу.
Живей, Българийо на мечтите, съставена от героите на пост-иронията!
Post Comment