Държавата реже 228 млн. евро от ТЕЛК? Експерт предупреди кои хора могат да пострадат

Над 800 000 българи имат решения на ТЕЛК, а държавата планира да спести 228 млн. евро чрез по-строг контрол. Здравният икономист Аркади Шарков предупреди, че битката със злоупотребите не бива да се превръща в удар по хората с реални увреждания и постави сериозни въпросителни около бъдещето на ТЕЛК, финансирането на здравеопазването и парите, които българите доплащат за лечение пред bTV.

Една от най-чувствителните теми е намерението на държавата да реализира икономии в размер на близо 230 млн. евро чрез затягане на контрола върху решенията на ТЕЛК.

Въпросът обаче е откъде точно ще дойдат тези средства и дали заедно с неправомерно получаващите подкрепа няма да пострадат и хора, чиито заболявания действително ограничават работоспособността им.

Кой може да бъде засегнат от промените в ТЕЛК?

Според Шарков не е възможно да се определи реалният мащаб на злоупотребите, без да бъде направено задълбочено изследване.

Той припомни, че в миналото са установявани съмнителни случаи на издадени решения за инвалидност, но предупреди, че това не означава, че всички над 800 000 души с ТЕЛК трябва да бъдат поставяни под общ знаменател.

„Детайлът как точно ще бъдат спестени тези 230 милиона е много важен. Когато се прави реформа по отношение на ТЕЛК, трябва да бъдем много внимателни, защото в предходни години при такива опити бяха засегнати и хора, които реално имат нужда от процентна инвалидизация“, заяви икономистът.

По думите му особено внимание трябва да се обърне на хората с действителни и тежки здравословни проблеми, чиято степен на неработоспособност е установена по медицински критерии.

Шарков даде пример с инсултите, които са сред водещите причини за тежка инвалидизация. И подчерта и друг проблем – късното диагностициране на заболяванията у нас. Това често води до натрупване на няколко диагнози и трайни ограничения в работоспособността.

Колко злоупотреби могат да бъдат установени?

Здравният икономист допуска, че по-ефективният контрол би могъл да доведе до известна корекция в броя на решенията.

„Мисля, че корекция между 5 и 10% може да се случи, когато говорим за хващане на злоупотреби. Но извън това, за съжаление, числото не мисля, че ще спадне драстично дори след една направена реформа“, прогнозира Шарков.

Към момента не са представени конкретни критерии, по които може да се определи кои граждани ще бъдат засегнати от предвидените промени.

Българите плащат от джоба си за здраве повече, отколкото трябва

Шарков обърна внимание и на друг тревожен показател – високия дял на разходите за здравеопазване, които гражданите покриват със собствени средства. Според цитираните от него данни на Европейската комисия до 2024 г. директните плащания на домакинствата достигат около 36% от здравните разходи.

Най-голяма част от парите отиват за лекарства, следвани от услуги в извънболничната помощ.

Въпреки че бюджетът за здравеопазване нараства номинално, делът му от брутния вътрешен продукт се предвижда да намалява през периода 2027-2029 г.

„Намаляването, естествено, крие рискове от намаляване и на достъпа“, предупреди икономистът. И оспори и начина, по който се представя финансирането на здравната система.

Според него обявяваните приблизително 8% от БВП включват както публичните разходи, така и средствата, плащани пряко от гражданите.

„Ако видим какво дава държавата, тя дава едва около 5% публично заделени за здравеопазване от брутния вътрешен продукт, при средно 8% в Европа“, заяви още Шарков.

Ще поскъпне ли здравната вноска?

Здравният икономист коментира и запазването на здравноосигурителната вноска на сегашното ѝ ниво от 8%. По думите му средното равнище на здравните вноски в европейските държави е между 12 и 13%.

Той посочи, че проблемът не се изчерпва с размера на вноската, а засяга и разпределението на финансовата тежест между държавата и работещите.

Според представените от Шарков данни частният сектор осигурява около 60% от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В същото време държавата осигурява между 60 и 70% от населението, но участва със значително по-малък дял във финансирането.

„Рано или късно тя трябва да се повиши“, заяви той по отношение на здравната вноска. И обаче уточни, че подобна промяна трябва да върви заедно с решаването на натрупаните проблеми в здравната система.

Големият въпрос: Икономии или справедлива реформа?

Планираните икономии от ТЕЛК поставят държавата пред сериозно изпитание. 

От една страна, контролът върху неправомерно издадените решения е необходим, за да се гарантира, че публичните средства достигат до хората, които имат право на тях.

От друга, всяка промяна в системата за медицинска експертиза трябва да отчита реалното здравословно състояние на гражданите и последствията за тях.

Коментари

коментари