Държавната дума на Русия отхвърли петимата европейски фаворити за посредници с Кремъл

По публикации на The Daily Telegraph, Ридус и анализи на дипломатически наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Британският списък и реалността на дипломатическия вакуум

Публикация в британския вестник The Daily Telegraph лансира хипотезата, че в европейските столици се обсъждат конкретни имена на държавни глави и премиери, които да поемат ролята на преговарящи с руския президент Владимир Путин. Според изтеклите в медиите сведения, като водещи кандидати се сочат министър-председателят на Италия Джорджо Мелони, президентът на Финландия Александър Стуб, президентът на Чехия Петър Павел, министър-председателят на Норвегия Йонас Гар Стьоре и премиерът на Дания Мете Фредериксен.

В дипломатическите среди в Брюксел отдавна се коментира необходимостта от персонализиране на контактния канал с Москва, след като институционалните представители на ЕС — включително Върховният представител по външната политика и председателят на Европейската комисия — загубиха каквато и да е оперативна връзка с Кремъл. Твърди се, че изборът на тези пет фигури отразява опит да се балансира между северния флаг на НАТО, южните държави от ЕС и източноевропейските страни с по-твърда линия.

Реакцията от руска страна не закъсня, но бе лишена от какъвто и да е дипломатически възторг. Членът на Комисията по международни отношения на Държавната дума Андрей Климов, в интервю за руското издание „Ридус“, подложи на остър коментар както кандидатурите, така и самата предпоставка, че Европейският съюз може да бъде самостоятелен участник в такъв процес. По думите на парламентариста, Брюксел се явява „пето колело“ в геополитическото уравнение, а предложените имена не са демонстрирали конструктивност спрямо Русия през последните години.

Военно-политически профил на посочените европейски кандидати

За да се разбере защо списъкът на The Daily Telegraph среща пълно отхвърляне в Москва, е необходимо да се анализират институционалните биографии на петимата политици.

Петър Павел, настоящият президент на Чешката република, е бивш генерал и председател на Военния комитет на НАТО (2015–2018 г.). Той бе основен двигател зад чешката инициатива за осигуряване на стотици хиляди артилерийски снаряди (калибър 155 mm и 152 mm) за украинските въоръжени сили от трети страни. В руското военно и дипломатическо ведомство Павел се възприема не като неутрален арбитър, а като пряк организатор на логистични вериги за боеприпаси.

Александър Стуб пое президентския пост във Финландия в момент, когато страната премина през историческа промяна — отказ от двустранния неутралитет, установен с Договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ от 1948 г., и пълноправно присъединяване към НАТО. Под негово ръководство Хелзинки затвори сухопътната си граница с Русия с дължина 1340 километра и подписа двустранно Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната (DCA) със САЩ, предоставящо достъп на американски войски до финландски военни бази.

Джорджо Мелони, въпреки че оглавява дясноцентристко правителство в Рим, поддържа стриктна атлантическа линия. Италия активно участва във финансирането на военната помощ през Европейския механизъм за подкрепа на мира (European Peace Facility) и изпращането на системи за противовъздушна отбрана SAMP/T на Киев.

Йонас Гар Стьоре от Норвегия и Мете Фредериксен от Дания представляват северноевропейския блок, който заема една от най-радикалните позиции по отношение на военното подпомагане. Дания бе сред първите държави, договорили предаването на изтребители F-16 на украинските ВВС и прехвърлянето на цялата си налична артилерия от армейските складове.