Това интервю с Деян Неделчев направих, докато той беше в Гърция, на гости на неговата приятелка Ани Върбанова. Разговорът ни „отлежа“ седмица-две, докато се върна пак към него и го споделя с вас. Деян има много награди в архива си, включително голямата награда на „Златният Орфей“ с песента „Посвещение“. След участие в няколко групи започва солова кариера. И така – до днес. Неуморен е, всеки песец прави нова песен и споделя в каналите си. Какво му дава стимул и го вдъхновява?

Преди известно време се сблъскахте със здравословен проблем – сега всичко наред ли е?

– Да, възстановявам се. Преживях микро инфаркт, имам 3 стента. Сега ходя нормално, движа се нормално, но трябва да си пия лекарствата.

През последните седмици бяхте изключително активен в музикално отношение. Бяхте част от фестивала за поп и рок музика „София“, правите нови песни…

– Непрекъснато правя нови клипове. Всеки месец слагам по една нова песен в двата си канала. Песента ни на фестивала беше извън конкурса, но беше добро представяне, хареса се много. Заснехме клип, сега ще се монтира. Има много работа, за месеци напред. Не съм спирал.

Какво ви дава стимул да правите нови неща?

– Музиката ми дава смисъл и вдъхновение.

Да ви призная откровено, България не ми харесва. Като страна е хубава – но като държава не. Много е скъпо за живеене. Хората са станали много озлобени и опростачени. Обществото не ми харесва.

Музиката ме е това, което ме държи жив. Талантът, който ми е даден, аз го развивам. Правя го за себе си. Когато споделя новите песни в социалните мрежи, те се гледат.

Споменахте социалните мрежи – в днешно време те повече помагат или пречат на артистите?

– На мен социалните мрежи не ми пречат. Когато споделя песен или интервю, то се гледа. Имам два канала. Във фейсук – също. Но като не те пускат по телевизии и радиа, социалните мрежи са много полезни. Естествено, има и лоши неща в тях, но аз гледам да се абстрахирам от лошото. Истината е, че с българските телевизии съм приключил от години, не ги гледам. Отвратен съм. Новините, риалити, шоута – дразнят ме. Журналистите не умеят да се изразяват. Всичко, което ми се гледа – филми, предавания, музика – си намирам в интернет.

А как се справяте с негативизма, който ни залива?

– Игнорирам го. Когато видя млади хора, крещящи, викащи, минавам на другия тротоар. Пестя си нервите. Избягвам лошата енергия. Старая се да контактувам с хора, с които ми е приятно, които не ме натоварват. Приемам нещата по-спокойно, по-лежерно.

Имате ли си ритуали за реакс?

– Слушам хубава музика вкъщи. Обичам да ходя. По 7-10 км всеки ден. Нямам кола, предпочитам транспорт, обществен, движа се.

Промени ли се отношението ви към сцената през годините – имате много награди, албуми?

– Не, тръпката си е жива до днес. Независимо дали съм в НДК или в някой ресторант, бар, на участие – усещането е едно и също. Хората пред мен са моя публика и аз давам най-доброто от себе си.

Ако можехте днес да започнете от нулата, пак ли бихте избрали същия стил?

– Да, обичам мелодичната музика. Пял съм в различни стилове – не само поп. Имам в репертоара си и джаз, опера, рок. Но обичам мелодичната музика. А днес рядко се прави такава.

Какъв съвет бихте дали на младите хора, които сега тръгват по пътя на музиката и се страхуват да бъдат себе си?

– Ако се страхуват да бъдат себе си, по-добре да не започват. Ако залагат на имитация, никога няма да станат големи звезди.

Собствен стил се гради с много труд, пеене, с добър мениджър.

В България няма добър мениджмънт. Ако правиш всичко сам, е много трудно, защото сме малък музикален пазар.

Имаме много талантливи млади хора, но с тях нищо не се случва. Ние като цяло сме талантлива държава. Но тези млади таланти някой трябва да работи с тях, да им направи песни, да ги пуска в ефира.

Не харесвам например БГ Радио, защото там не се пускат български изпълнители, а само избрани изпълнители. И се плаща сериозно, доколкото знам. Това е положението. Без пари не се получават нещата.

Ето, например, Дара, направи страхотен пробив. Но е важно как ще продължат нещата след това. Аз не харесвам такива песни, но поколенията се сменят, музиката в Евровизия е много променена. Сега всичко е мултимедия, залага се повече на визия, песента сякаш остава на втори план.

Ако животът ви беше песен, какво щеше да бъде заглавието?

– Песента е живот и животът е песен! Без песен и музика не можем да живеем – това е истината.

Какво си пожелавате?

– Здраве, духовно и физическо. Защото ако се разболее душата, и тялото страда!

Снимки: Личен архив

Материалът Деян Неделчев: Без музика не можем да живеем е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари