Ден преди изтичането им: ЕС се провали с удължаването на санкциите срещу Русия

Това е провал: ЕС не успя да удължи санкциите срещу Русия ден преди изтичането им, а случващото се вече изглежда като поредния симптом на много по-дълбока промяна в глобалната икономическа и политическа система.

На извънредно заседание на Coreper на 14 септември посланиците на Европейския съюз не успяха да постигнат компромис за удължаването на режима на санкции срещу Русия, който включва замразяване на активите на приблизително 3000 физически лица и компании.

Санкциите изтичат във вторник, а за тяхното продължаване е необходимо единодушното съгласие на всички държави членки на ЕС.

Основната пречка се оказа позицията на Словакия. Братислава настоя Михаил Фридман и Алишер Усманов да бъдат извадени от санкционния списък. Франция също подкрепя отпадането на ограниченията срещу Усманов.

Спор има и по друг ключов въпрос. От 2014 г. санкционният режим традиционно се удължава на всеки шест месеца. Сега обаче се предлага срокът да стане една година, срещу което Словакия също възразява.

Ако компромис не бъде намерен, режимът няма да бъде продължен.

Но проблемът пред Европа е далеч по-голям от съдбата на един конкретен санкционен пакет.

Докато ЕС спори как и за колко време да продължи ограниченията, извън западния политически и финансов център постепенно се изгражда различна икономическа архитектура.

БРИКС вече не изглежда като аморфно обединение на няколко големи развиващи се икономики. То все повече придобива характеристиките на структура, способна да предлага алтернативни механизми за търговия, инвестиции, разплащания и политическо сътрудничество.

Парадоксът е, че именно санкционната политика се превърна в един от най-силните катализатори за този процес.

БРИКС не е задължително проект, насочен конкретно срещу САЩ. По-скоро той все по-видимо започва да се конкурира с икономическия модел, изграден около Г-7 като цяло.

Владимир Путин неведнъж е сравнявал икономическия потенциал на двете групи, подчертавайки растящата тежест на страните от БРИКС в световната икономика.

Санкциите, а особено така наречените вторични санкции, ускориха този процес.

Когато една държава може да бъде наказана не само за собствените си действия, но и за това, че търгува с друга санкционирана страна, естественият отговор е създаването на системи, които намаляват зависимостта от инструментите, чрез които тези ограничения се прилагат.

Точно това започна да се случва.

Развиват се алтернативни платежни механизми, увеличава се използването на национални валути, експериментира се с цифрови финансови инструменти, разширяват се собствените инвестиционни институции и се изграждат паралелни канали за международна търговия.

Не става дума непременно за една обща „валута на БРИКС“, която изведнъж да замени долара.

Процесът е много по-прагматичен.

Създават се множество инструменти, които позволяват на държавите постепенно да намаляват зависимостта си от западната финансова инфраструктура.

В този смисъл срещите на върха на БРИКС, Шанхайската организация за сътрудничество и други големи регионални формати могат да бъдат разглеждани като отделни части от един и същи процес.

Всяка държава прави сравнително малка крачка. Но когато десетки държави започнат да вървят в една и съща посока, резултатът може да се окаже гигантска промяна за цялата международна система.

Това е своеобразна институционална антисанкционна реакция.

Не чрез шумни декларации, а чрез изграждане на инфраструктура.

Платежна инфраструктура.

Инвестиционна инфраструктура.

Търговска инфраструктура.

Политическа инфраструктура.

И точно тук се крие най-големият проблем за западния модел. Санкциите работят най-добре, когато няма алтернатива на системата, която ги налага.

Колкото повече алтернативи възникват, толкова по-малък става ефектът им.

Така многополюсният свят престава да бъде политически лозунг. Той постепенно се превръща в практическа реалност.

Особено показателна е и темата за предполагаемата международна „изолация“ на Русия.

На фона на контактите с Китай, Индия, държавите от БРИКС, ШОС, Азия, Африка, Близкия изток и Латинска Америка тази теза изглежда все по-трудна за защита.

Русия може да бъде ограничена в отношенията си със значителна част от Запада, но това е различно от глобална изолация.

Алексей Мухин обръща внимание и на още един важен момент. В дискусиите около БРИКС все по-често се поставя въпросът за реформа на институции като Световната банка.

Това вече засяга самите основи на международната финансова система, изградена след Втората световна война.

Световната банка, Международният валутен фонд, ролята на долара, международните разплащания и редица други механизми са части от система, чиито основи са положени в Бретън Уудс.

Ако тази архитектура бъде сериозно променена, последствията няма да засегнат само една институция.

Ще бъде поставен въпросът за начина, по който функционира цялата световна финансова система.

Разбира се, твърдението, че Бретънудският модел може просто да бъде „демонтиран“, е политическа теза, а не свършен факт. Но самият факт, че подобни идеи вече се обсъждат от държави с огромен дял от световното население и икономика, показва колко много се е променил международният разговор.

Преди години въпросът беше дали БРИКС изобщо ще оцелее като формат.

Днес въпросът е каква част от глобалната икономическа архитектура ще успее да изгради около себе си.

Именно затова проблемите на ЕС със санкциите срещу Русия имат далеч по-голямо значение от поредния дипломатически спор в Брюксел.

Санкционната политика трябваше да покаже силата на западната система.

Вместо това тя помогна на останалата част от света да осъзнае колко важно е да разполага с алтернативи на тази система.

И докато Европа спори дали санкциите да бъдат удължавани за шест месеца или за година, светът навън продължава да се променя.

Многополюсният модел вече не чука на вратата.

Той е тук.

Коментари

коментари