Деси Христозова от “Деси, къде си?”: Важно е постоянството
Десислава Христозова е журналист, редактор в предаването „Отблизо“ на БНТ. Тя стои зад известната фондация „Деси, къде си“.
„Здравейте! Аз съм Деси и съм дебела. И алармирам – затлъстяването е световна пандемия, която тихо и неусетно навлиза в тялото и психиката ни! Отдавна мина ерата на борбата с тази пандемия. Дойде ерата на съжителството с нея. И дори да не Ви се вярва, нарастващите излишни килограми не променят просто един човешки живот.“, пише в сайта на фондацията.
Срещам с нея, за да си поговорим за смелостта и стимула да излезе от зоната си комфорт и да застане под светлината на прожекторите. Какво я мотивира да го направи и какви са целите ѝ?
Деси, как се реши да започнеш проекта “Деси, къде си?” Не те ли беше страх, че така ще привлечеш повече внимание?
– Страхът го имаше. Ние дебелите хора често се крием. И това е много странно усещане, защото ти си голям, а се опитваш да се скриеш.
В книгата ми има една такава история, в която обяснявам, че ние винаги се крием – зад големи дрехи, черни дрехи. Ако се снимаме, винаги заставаме отзад.
Да, беше ме страх да изляза отпред, заедно с това голямо нещо, което нося. На мен това голямо нещо ми пречи, тежи ми. И как сега да се покажа пред хората? Реално ти си показваш “кирливите ризи”, не им показваш нещо бляскаво, корона, хубаво тяло… Нещата обаче се случиха благодарение на приятелското споделяне.
Основен двигател в това мое начинание е Мира Добрева. До ден днешен тя е мой ментор, редактор на моята книга и е в Управителния съвет на моята фондация – “Деси, къде си?”
Споделяйки с приятели, разбрах, че ме боли, но също така се роди идеята, че моята болка може да бъде лек за другите хора.
Днес сякаш дебелите форми се налагат криворазбрано, поощряват се, с идеята, че трябва да сме толерантни. Това не е ли нездравословно?
– Не съм водила статистика, но според мен аз съм единственият дебел човек в България, който е против т.нар. plus size модели. Това налагане хората да се самозалъгват и да се крият зад думи като „ние сме пухкавки, с извивки“. Когато си дебел, ти имаш здравословен проблем. Налагайки дебелите форми в обществото, ти носиш отговорност пред това общество. Носиш отговорност за бъдещето на децата, които свикват да мислят, че е нормално да са дебели. А не е.
Скоро направих едно видео, провокирана от “Биг брадър”, за да покажа, че проблемът не е в момичето, което всички коментираха, а в нейното отношение. Тя мина през фитнеса и каза – „О, това не е за мен“. Децата виждат това и приемат идеята, че няма смисъл да се мъчат във фитнеса, щом дебелите хора са приемани и дори печелят пари от това.
Когато ти имаш едни излишни 50-60 кг върху себе си, ти не си здрав. Затова съм против налагането на наднорменото тегло като нещо нормално.
Дебелите хора трябва да са активни, да се движат. А те не се движат. Аз съм се заобиколила с хора, които непрекъснато спортуват и си мисля, че процентът на спортуващите хора се е вдигнал, но не е така.
Нашата култура се върти около трапезата – раждаме се, слагаме трапеза, кръщенето пак е с трапеза, умираме – пак има храна… В това няма нищо лошо, разбира се, но трябва да има и култура на хранене, и на движение.
Моите деца опитаха 10-15 спорта, докато намерят своя. Важно е да не проектираме мечтите си върху тях, но е важно да проектираме движението. Когато си тренирал цял живот, има периоди, в които се отпускаш, но след седмица-две казваш – о, тренира ми се!
Как успяваш да станеш в ранни зори и да отидеш в планината?
– Всъщност фондация “Деси, къде си?” много помогна и на мен. Защото аз, говорейки за това, се задължавам да давам добър пример.
Сега съм приела една предизвикателство – за 100 дни, в които трябва да тренирам. Всеки ден.
Моето трениране е ходене. Ходя бързо един час, разхождам кучетата, ходя по планините. Много често ние, дебелите хора, си намираме оправдание – фитнесът е скъп, нямам време, нямам пари – винаги намираме оправдания. Една диетоложка ми беше казала преди време: „Деси, вие, дебелите хора, сте най-заетите хора в света. Нямате време дори изследвания да отидете да си направите“. А изследвания трябва да се направят – може да имате хормонален проблем, инсулинова резистентност… Лекар трябва да каже с какво да започнете борбата с килограмите. След това човек трябва да има вътрешен стимул.
Това, което разбрах аз е, че трябва да съм постоянна – да тренирам всеки ден.
Не може 5-6 дни да седиш на дивана, а на шестия да отидеш във фитнеса и после всичко да те боли. Както разказва в моята книга Людмил Николов, ултрамаратонецът, трябва 365 дни да се движиш.
Избрах планината, защото тя е отворена 24 часа, 7 дни в седмицата.
Там няма бодишейминг, никой не те гледа как си облечен, безплатно е. Има пътеки, които са лесни за нас, дебелите хора, които аз показвам в моя канал в ТикТок.
Сблъсках се с голям проблем в началото, когато тръгнах. Пише – лесна разходка, подходяща за деца. А когато тръгна по нея, не мога да я мина. Затова започнах да давам идеи за маршрути.
Напоследък все повече хора се свързват с мен, искайки да идват на моите разходки. Преди време се свързаха от една асоциация за трансплантирани, а наскоро ми се обадиха незрящи хора. Направихме излизаме с тях. Десетки, стотици хора ми пишат и питат за маршрути. Планината не е само Черни връх и Мусала.
Какво е усещането, когато получаваш обратна връзка за това, което правиш?
– Усещането е, че има смисъл, че ще се случат нещата. Основното, което аз правя, е, че казвам на хората да не стават като мен. Показвам им, че могат да бъдат активни. Обикалям училищата и споделям с децата, че не искам да стават като мен.
За тези обиколки и срещи в училищата започнах да търся финансиране. Има разходи, които не мога да покривам сама. А срещите с младежите са страхотни. Те имат голяма нужда от човек като мен, когото да питат, с когото да споделят. Тези, които нямат проблеми с теглото, са още по-изумени, защото аз им разказвам за живота такъв, какъвто е.
Много искам да продължа в тази посока. След срещите ни те идват при мен и ми благодарят. Пишат ми на лично съобщение и ми казват – аз утре ще отида в планината с моя приятел, който има проблем с килограмите.
Много искам да мога слагам указателни табели в планината. На тях освен мястото, до което се стига по пътеката, трябва да бъдат написани и километрите, които остават, за да може човек да си направи преценка може или не може да стигне.
Как си представяш това финансиране – община, частни фирми, фондации?
– Всеки, който би могъл да помогне по някакъв начин, е добре дошъл. Обърнах се към различните министерствата, но те сега са от избори в избори и не могат да поемат ангажимент. Общините казват, че нямат пари.
Затова се надявам на подкрепата на частни фирми и фондации. Имаме доброволци, липсват ни средства. Естествено, има отчетност, всичко е прозрачно.
Добре, ти се движиш, а как се храниш, броиш ли калориите, следваш ли диети?
– Правила съм всякакви диети. В книгата съм ги изброила – три страници. И мога да заявя, че при мен диетата не работи. Яла съм само месо, само грейпфрути, суров ориз…
Моят съвет към хората е – направете си изследвания и се движете – по начин, който вие харесвате. Аз открих за себе си планината. И сега виждам, че съм станала по-жилава, по-здрава. Това ме стимулира да продължавам. Както и хората, които ми пишат.
Започнах да свалям килограми с кето режим, но той трябва да бъде балансиран.
Основното правило е – ако сгрешиш, да продължиш напред, да не се отказваш.
Може да сгрешите, да изядете парче торта, но после продължете с движението, с тренировките. Не се наказвайте, просто продължете напред към крайната цел – да бъдете по-здрави и в по-добра форма.
Поговорете с приятели, ако искате – потърсете психологическа помощ. Не яжте тайно, сами, в тъмното. Хапнете, а после продължете да спортувате.
Какво би искала да пожелаеш на тези хора, които се крият, които обичат по-широките дрехи и не търсят решение?
– Пишете ми. „Деси, къде си?“ – аз съм навсякъде, лесно можете да ме намерите – във фейсбук, ТикТок, фондацията, youtube. Важно е да се почувстват разбрани. Много хора ми пишат, че са прочели книгата ми и след това са потърсили психолог.
Потърсете приятел, доверете се на приятел. За мен това е важна кауза.
Снимки: Инстаграм
Материалът Деси Христозова от “Деси, къде си?”: Важно е постоянството е публикуван за пръв път на Животът е любов.
Post Comment