Диагнозата „Петрохан“ трябва да се лекува. Колкото и болезнена да е терапията!

На 14 септември, точно в деня, когато се е родил Ивайло Калушев, прокуратурата дава пресконференция за случилото се на Петрохан. Залата се пръска по шевовете. В нея са журналисти, както и близки на жертвите. Представителите на обвинението започват да излагат ужасяващи факти от разследването. Говорят официално и строго, описвайки монотонно случилото се в хижата и на Околчица. Сюжетът някак си се изплъзва. 

Тогава на авансцената излиза криминалният психолог Росен Йорданов. Известен е с коментарите си по различни сложни казуси още по времето, когато работи в Института по психология към МВР, на който дори е заместник-директор. Дълго време е желан гост във всички телевизионни студиа. Самоуверен, харизматичен. Говори с енергия и видимо самочувствие.

Сега е гневен. Започва да очертава картината на живота на Петрохан с най-дребни детайли. Описва патологични проявления, влиза в конкретика как Калушев е манипулирал децата. Чертае психологически портрет на човек, лишен от любов в детството. Ламата расте в семейство на комунистическата номенклатура, а навиците и поведението му се възприемат като срамно петно от близките му. Изоставен е сам да се оправя, да търси духовни пътища, да трансформира самотата в извращения.

Напрежението в залата се реже с нож. Близките са потресени от чутото, отричат да е вярно, макар разследващите да твърдят, че част от тях са наясно с истината, но търсят собствено оправдание, че са изпратили децата си в сектата.

Роднините се опитват да прекъснат Йорданов. Той се пали още повече, демонстрира дори хулиганско поведение, повишава тон, жестикулира. Обсебен е от случая, кълне се, че няма да позволи да се кланяме на педофил.

Изявата му отеква като гръм в обществото. Някои го бранят, други го обявяват за менте психолог. Припомнят, че е лектор на Академията на ГЕРБ „Новите умове“. Това е вярно, но Йорданов е консултирал и други партии, а сам се определя като стар седесар.

Част от приятелите му след пресконференцията отсичат, че е прекалил. Други започват да го наричат „бивш колега“. Адвокати на жертвите настояват да се оттегли от делото, защото е пристрастен. Привърженици на ПП-ДБ, партията, намесена в скандала, го обявяват за платен псевдоексперт.

Той не отстъпва нито крачка назад. Започва да дава безброй интервюта, защото иска всички да чуят какво е ставало в онази група, подпомагана щедро финансово от политици. Признава пред приятели, че от март, когато се заема със случая, не яде, не спи, денонощно търси причините за демоничността.

А какво щеше да стане, ако Росен Йорданов не бе откраднал шоуто на пресконференцията, както биха се изразили джензитата? Представете си, че историята бе описана сухо, с юридическа терминология и психологически термини. Едва ли мащабът й щеше да стане ясен. Това е история, която трябва да бъде разказана като филм, да бъде визуализирана. Кошмарът изисква детайли, особено когато става дума за рана като Петрохан.

Хулиганското поведение понякога е необходимо. За да ни стресне. Като театъра на Антонен Арто, който илюстрира жестокостта на сцената, за да помогне на зрителя да се освободи от нея. Емоциите при Арто се предават чрез спазми, енергия и директно въздействие върху сетивата, а не чрез психологическо пресъздаване на роли. Това е метафизична жестокост, която не означава насилие или кръв в буквалния смисъл. Това е сурово и неумолимо изобличаване на тъмната страна на живота, човешките страх и болка. Постига въздействие чрез сътресение, точно като при Росен Йорданов.

Има случаи, в които политическите пристрастия трябва да изчезнат. Само така адът може да бъдат осмислен. Росен Йорданов си спечели фенове, както и безброй врагове след изявите си. Но ефектът от постигнатото за цялото общество е за добро.