Диктатура! До 10 години затвор за нарушаване на сДиктатура! До 10 години затвор за нарушаване на санкциите на ЕС: парламентът прие промените на първо четенеанкциите на ЕС: парламентът прие промените на първо четене

Народното събрание прие на първо четене сериозни промени в Наказателния кодекс, с които се въвеждат наказателни санкции за нарушаване и заобикаляне на ограничителните мерки на Европейския съюз.

Законопроектът беше подкрепен със 183 гласа „за“ и 10 „против“, като против гласуваха депутатите от „Възраждане“. Промените са свързани с прилагането в българското законодателство на европейска директива, която изисква държавите членки да криминализират определени нарушения на санкционните режими на ЕС.

Предвижда се в Наказателния кодекс да бъде създадена отделна глава, посветена на престъпленията срещу ограничителните мерки на Европейския съюз.

Сред деянията, които могат да попаднат под ударите на новите текстове, са нарушения на правилата за замразяване на финансови средства и икономически ресурси, заобикаляне на ограничения при сделки, обществени поръчки и концесии, предоставяне на определени финансови и нефинансови услуги, както и действия, чрез които санкционирани лица или компании прикриват собственост или прехвърлят активи на други лица.

В най-тежките случаи предвидените наказания могат да достигнат до 10 години лишаване от свобода. За юридическите лица също се предвиждат значителни имуществени санкции, като размерът им може да бъде обвързан и с оборота на компанията.

Новината предизвика остри политически и обществени реакции, особено заради факта, че значителна част от действащите санкционни режими на ЕС са свързани с Русия след началото на войната в Украйна.

В публикацията на Skandalno.net промените са представени като наказания за неспазване на санкциите „срещу Русия“, а авторът поставя въпроса докъде може да стигне ограничаването на икономическите, туристическите и културните отношения с Русия.

Важно уточнение обаче е, че приетият на първо четене законопроект не представлява обща забрана за контакти с Русия и не забранява сам по себе си руски книги, руска култура или пътувания до страната. Наказателната отговорност се отнася до конкретно нарушение или заобикаляне на действаща ограничителна мярка на ЕС.

Именно обхватът на тези мерки обаче е в центъра на критиките. Противниците на законодателните промени предупреждават, че криминализирането на нарушенията може да доведе до прекалено тежки последици за граждани и компании и настояват текстовете да бъдат максимално точно формулирани.

Поддръжниците на промените посочват, че България изпълнява европейско законодателство и че санкциите биха били неефективни, ако тяхното заобикаляне не води до реална наказателна отговорност.

Особено внимание привличат действията, чрез които санкционирани лица могат да опитат да избегнат замразяване на имущество. Като пример се посочва прехвърлянето на активи на други физически или юридически лица, когато целта е да бъде прикрита действителната собственост.

Законодателните промени не се отнасят единствено до санкциите срещу Русия, а принципно до ограничителните мерки, приемани от Европейския съюз.

Въпреки това именно отношенията с Москва поставиха темата в центъра на общественото внимание, тъй като след 2022 г. ЕС прие множество пакети от ограничения, засягащи търговията, финансите, транспорта, енергетиката, технологиите и определени физически и юридически лица.

След първото четене предстои обсъждането на конкретните текстове между първо и второ гласуване. Именно тогава могат да бъдат направени предложения за промени в обхвата на престъпленията, размерите на наказанията и условията, при които ще възниква наказателна отговорност.

Така въпросът вече не е само дали европейските санкции трябва да бъдат спазвани, а и докъде трябва да достига наказателната отговорност за тяхното нарушаване. Окончателният вид на закона ще стане ясен след гласуването му на второ четене.