Диктатурата ЕС ни притисна: Неспазването на санкциите срещу Русия вече става престъпление

Заобикалянето и нарушаването на ограничителните мерки на Европейския съюз вече ще се третира като престъпление в България. Депутатите приеха промени в Наказателния кодекс, с които се въвеждат наказателни разпоредби за действия, нарушаващи санкционните режими на ЕС.

Промените бяха разгледани спешно на фона на процедура срещу България заради непълното прилагане на европейските изисквания. Целта е страната да изпълни задълженията си и да избегне риска от последващи финансови санкции.

Министърът на правосъдието Николай Найденов обясни пред депутатите, че в Наказателния кодекс се предлага изцяло нова глава, обхващаща престъпните деяния, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на Европейския съюз.

Промените получиха широка подкрепа в Народното събрание, но по време на дебатите бяха изразени и резерви. Един от основните въпроси беше как на практика ще бъдат установявани нарушенията и дали новите текстове няма да доведат до прекомерна криминализация.

Стефан Арсов от ГЕРБ обърна внимание на необходимостта институциите да бъдат добре подготвени за прилагането на новите разпоредби. Според него трябва ясно да бъде определено кой и по какъв начин установява нарушенията, за да няма различно тълкуване на закона.

Велислав Величков от ПП посочи, че срещу България вече има процедура за нарушение и пълното транспониране на европейските правила е необходимо, за да бъде ограничен рискът от финансови санкции за страната.

Дебатът обаче бързо премина и към политическия въпрос дали промените на практика са насочени основно срещу Русия.

Надежда Йорданова от ДБ обвърза санкционната политика с действията на Русия в Украйна и заяви, че това е част от общия отговор на Европейския съюз.

От друга страна беше изразена позицията, че законодателството не е насочено само към една конкретна държава, а урежда изпълнението на всички ограничителни мерки, които България е задължена да прилага като член на ЕС.

Най-остри критики дойдоха от „Възраждане“. Петър Петров заяви, че с промените се стига до въвеждане на сериозна наказателна отговорност във връзка с неспазването на санкционните режими. От партията се противопоставиха на проекта и поставиха въпроса за последиците му за бизнеса и юридическите лица.

Въпреки споровете промените бяха подкрепени от голяма част от депутатите. „Възраждане“ гласува против, а дебатът показа сериозното политическо разделение по въпроса за санкциите срещу Русия.

С приемането на текстовете европейските ограничителни мерки вече няма да бъдат само въпрос на административно и търговско съобразяване. Нарушаването или заобикалянето им може да доведе и до наказателноправни последици, което значително увеличава отговорността на гражданите и компаниите, попадащи в обхвата на санкционните режими.