Димчо Дебелянов: Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне!
Димчо Дебелянов, нежният поет с романтичен изказ, е роден в Копривщица на 28 март 1887 година под името Динчо. Прекарва безоблачно детство в родния град в голямото семейство на Вельо Дебелянов и Цана Стайчина.
Но през 1896 г. баща му умира и семейството се мести в Пловдив. Там Дебелянов учи в Пловдивската мъжка гимназия, където пише първите си стихотворения. По-късно ги изгаря.
През 1904 г. се преселва в София и започва да пише активно за различни печатни издания. През 1906 г. списание“Съвременност“ отпечатва негови творби за първи път – стихотворенията „На таз, която в нощи мълчаливи“ и „Когато вишните цъфтяха“.
По това време той е на 19 години и негов кумир е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.
Поетът продължава образованието си и в Софийския университет, където научава френски, руски и английски език и превежда книги на Шекспир, Бодлер и други именити писатели. През Балканската война през есента на 1912 г. е мобилизиран.
В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. Той умира на 29 години в сражение на Македонския фронт на 2 октомври 1916 г.
УТРО
След бури – мир и тишина,
след нощ – безбрежна светлина.Над равноширнатия път
лучите вихрен танц въртят –път царствен царствено поел,
високо плува горд орел.И аз, пиян от светлина,
в зорите ранни на деня,повярвал в слънцето, вървя,
през буйно-зрейнали нивя,и слушам радостно-смутен
как шепне утрото над менс дъха на ранните цветя:
ще дойде тя, ще дойде тя.
Къщата на Дебелянов
*** **** **** *** *** *** *** *** *** ****
„Аз искам да те помня все така;
Бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.“
*** **** **** *** *** *** *** *** *** ****
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха —
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
–––––––––––-
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Материалът Димчо Дебелянов: Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне! е публикуван за пръв път на Животът е любов.
Post Comment