Днес Владимир Путин навършва 74 години – повод да си припомним не само дългия му политически път, но и някои от най-запомнящите се негови изказвания през годините

Днес Владимир Путин навършва 74 години – повод да си припомним не само дългия му политически път, но и някои от най-запомнящите се негови изказвания през годините.

За България остава и една любопитна историческа подробност. Бойко Борисов си остава последният български политик, който се е срещал с Владимир Путин в София. Снимките от тази среща днес вече носят съвсем различен исторически заряд, на фона на огромните промени в отношенията между Русия, Европа и България през последните години.

Самият Путин многократно е говорил за Русия не просто като за държава, а като за нещо, с което свързва цялата си лична съдба.

„За мен Русия е целият ми живот. Не мога да се представя извън Русия нито за секунда. Усещам връзка с нея и никога не бих могъл да живея извън Русия. Но, разбира се, Русия ще мине и без хора като мен. В Русия има много хора.“

Това е една от фразите, които най-добре описват начина, по който Владимир Путин представя собственото си място в руската история.

Друг негов известен цитат гласи:

„Не може да се каже, че Русия се намира между Запада и Изтока. Западът и Изтокът се намират от едната и от другата страна на Русия.“

Фразата е изречена през 2013 г. и с времето се превърна в своеобразно обобщение на руската представа за страната като самостоятелен център на сила, който не принадлежи изцяло нито към Запада, нито към Изтока.

Особено известни остават и думите му за разпадането на Съветския съюз:

„Тези, които не се натъжават за разпадането на Съветския съюз, нямат сърце; тези, които искат да го възстановят в предишния му вид, нямат глава.“

Тази фраза многократно е цитирана като пример за отношението на Путин към съветското минало – едновременно като към изгубена историческа епоха и като към система, която не може просто механично да бъде възстановена.

Путин често е използвал и далеч по-рязък език.

Една от най-известните му реплики е от 1999 г., когато говори за борбата с тероризма:

„Ще преследваме терористите навсякъде: ако е на летището – ще бъде на летището. Ще ги хванем в тоалетната, ще ги удавим в тоалетната, в крайна сметка.“

Тази фраза остава една от най-разпознаваемите в ранния му политически образ и още тогава очертава стила, който по-късно ще се превърне в негова запазена марка – кратки, директни и често провокативни послания.

Не по-малко показателна е и друга негова реплика:

„Ако всичко удовлетворява един човек, то той е пълен идиот. Здрав човек, с нормална памет, не може винаги да е доволен от всичко.“

С нея Путин отговаря на въпрос за работата на правителството и показва характерното си разбиране, че държавното управление е постоянен процес на натиск, проблеми и необходимост от промени.

Същият прагматичен тон се вижда и в думите му:

„Стотици и стотици хора мислят за това как да приемат закони, а милиони мислят за това как да ги заобиколят.“

Това е типичен пример за начина, по който Путин често говори за държавата – с комбинация от ирония, реализъм и недоверие към прекалено сложните административни механизми.

Не по-малко известен е и неговият отговор към журналист:

„Аз не съм приятел, нито годеница или годеник, аз съм президент на Руската федерация.“

След което добавя:

„146 милиона души – тези хора си имат свои интереси и аз съм длъжен да ги защитавам.“

Тази реплика добре обобщава една от основните линии в неговата политическа философия – че отношенията между държавите не трябва да се основават на лични симпатии, а на интереси.

Подобна теза Путин развива и в друга своя известна фраза:

„Мисля, че като минимум един държавник трябва да има глава. И за изграждането на международни отношения е необходимо човек да се ръководи не от емоции, а от фундаменталните интереси на своите страни.“

През годините Владимир Путин многократно е говорил и за необходимостта Русия да се развива, независимо от препятствията.

„Всичко, което пречи на прогреса, трябва да бъде отстранено, отхвърлено.“

Според него основната задача е обществото ясно да разбира състоянието на държавата – икономическо, политическо и социално – както и мястото ѝ в света.

Една от най-патриотичните му фрази е:

„Ние сме нация от победители. Това е в нашите гени, в нашия генетичен код. Това се предава от поколение на поколение.“

Тези думи Владимир Путин произнася през 2012 г. пред свои поддръжници и те остават сред най-разпознаваемите му послания за руската историческа идентичност.

По-късно той описва Русия и по друг начин:

„Русия е наистина огромно семейство, може да се каже семейство от семейства. Защото в продължение на векове тук в мир и съгласие са живели хора от различни националности и разнообразието на техните култури, езици и обичаи не ги разделя, а напротив – обединява Русия.“

А когато става дума за собственото му място в историята, Путин е значително по-сдържан:

„Всеки ден трябва да работим в онази сфера, която ни е дал Бог, и тогава ще постигнем успех. Величието или незначителността – това ще дойде после. Бъдещите поколения ще определят какво всъщност съм направил.“

На 74 години Владимир Путин остава една от най-разпознаваемите политически фигури в света и човек, чието управление вече обхваща повече от четвърт век от съвременната руска история.

За едни той е символ на възстановената руска държавност и самостоятелна външна политика, за други – фигура, около която се водят едни от най-острите политически спорове на нашето време.

Но едно е сигурно – Владимир Путин вече е трайна част от историята на XXI век.

А снимките от срещите му в София днес все повече приличат на кадри от една друга политическа епоха.