До кога ще живеем в шизофрения свят на Борисов?

До кога ще живеем в шизофрения свят на Борисов?

Бойко Борисов реши да влезе в ролята на „оракул на истината“, притиснат от патовата ситуация около президентските избори. Неговият избор е между две форми на капитулация: да издигне кандидат, който ще бъде ритуално принесен в жертва на загубата, или да не издигне такъв, което е официален некролог за лидерската мощ на ГЕРБ.

Това е „Хамлетов“ въпрос, но пречупен през призмата на Бай Ганьо – оцеляване на всяка цена, обвито в патетика.

Но и аз имам моята истина, защото отказвам да бъда част от тази колективна шизофрения примесена с амнезия.

ББ се оплака, че в последните години всички политици и партии били очернени и затова партийна кандидатура няма шанс.

Ами да се погледне в огледалото и да си поговори със себе си ама откровено.

Що се отнася до рева му, че Димитър Николов имал ПО-ВАЖНА задача а тя е да готви Бургас за Евровизия и затова нямало да го издига, ще кажа следното:

Твърдението, че домакинството на „Евровизия“ е по-висок национален приоритет от президентската институция, е не просто нелепо – то е обида за интелекта. Да принизиш съдбата на държавата до нивото на песенен конкурс е висша форма на политическо малодушие.

Борисов ни напомни, че 2 пъти печелил избори за кмет на София, 3 пъти бил премиер и десетки пъти печелил всякакви избори. Това е защитна реакция срещу задочния реванш на Цветан Цветанов. Впрочем никой не познава механизмите на тази машина за избори по-добре от Цветанов, защото е нейния бивш конструктор.

Митът за „Великия строител“ продължава да се поддържа от Борисов с агресивна носталгия. Очаква се от нас да изпитваме религиозна благодарност за всеки метър асфалт, сякаш инфраструктурата е личен дар от суверена, а не банално изпълнение на бюджетни задължения. Ние не сме неблагодарни; ние просто помним, че държавата не е негово бащино наследство.

Любимецът

Годината е 2006, кметът Борисов открива светофар в Овча Купел, изграден по негово нареждане.

Тогава медиите превърнаха едно тривиално техническо съоръжение в епохално събитие, само защото „Той е там“. Това беше раждането на медийния месия, чийто всяко издишване се превръщаше в заглавие.

Спомням си генезиса на този култ. Още от времето си като главен секретар на МВР, Борисов култивираше образа на „самотния войн“ срещу лошия съд. Той беше навсякъде ежедневно, ежечасово, ежеминутно.

Мокрият сън на доста знатни репортерки и редакторки. Особено жълтопаветните медии.

Тъкмо тогава изръси по повод на поредния случай с пуснати от съда заподозрени, крилатата фраза: “Ние ги хващаме, те ги пускат.”

А съдът ги пуска по една проста причина – калпава работа на МВР при събиране на доказателства при досъдебното производство.

Не се намери някой да го попита защо стават тези пропуски от неговите подчинени?!

Напротив, всички в хор му пригласяха за лошия съд. Затова не се чудете що днес цялата ни правораздавателна система е в този вид.

Връхната точка на този цинизъм беше убийството на Бай Миле в столично заведение заедно с няколко от неговите гардове ( и до днес най-масовото мафиотско убийство на Прехода). Тогава държавният мъж Борисов посъветва гражданите да бягат от ресторантите, ако видят „съмнителни лица“. Вместо да гарантира сигурност, той предложи на нацията стратегия за оцеляване на нивото на квартален бияч.

Не се намери един репортер да го попита “Вие главен секретар на МВР-то ли сте или си от кубиците пред блока?”.

Тогава те въздишаха с възторг и мокър поглед към ББ, който назовавал нещата с истинските им имена.

За пътищата

Това беше калпаво упражняване на власт, чийто символ стана феноменът „ремонт на ремонта“. Убеждаваха ни в европейското бъдеще, но се оказа, че асфалтът от АМ “Тракия” липсва. АМ “Хемус” пък се оказа параван за раздаване на стотици милиони наши пари уж за да се изгради.

7-година фирмите не могат да започнат да строят защото няма никакви проекти. Това като лафа тате ще ми купи колело ама друг път.

За охраната

Той критикува чуждата охрана, забравяйки гредите в собствените си очи.

Това на което съм била многократно свидетел е как полицейски патрули му пазеха сянка, докато играеше мачле в „Дианабад“.

Да използваш ресурса на полицията за личния си комфорт е не просто злоупотреба, това е демонстрация на феодален манталитет.

Защо редови депутат, който има охрана от НСО, ще го посрещат две патрулки пред спортен комплекс?

Висят тези полицаи на студ и пек по два часа на паркинга, докато Баце дриблира.

После той излиза, качва се на колата си и потегля. А те, полиците, си тръгват в различна посока (Уточнявам за да няма коментари, че са му охрана!)

За спечелените избори

И накрая – митът за непобедимостта. ГЕРБ печелеше, защото имаше организационния булдозер Цветанов и безпрецедентен поток от еврофондове, договорени от предишни кабинети. Борисов просто яхна вълната, докато тя не се разби в реалността.

Днес блясъкът е изчезнал. Няма го „Цецо“, няма ги безкрайните фондове. Остават само един Пеевски и група безлични лакеи, които се опитват да поддържат огъня в една отдавна угаснала пещ.

Шизофренията свършва там, където започва паметта. А ние помним.

Diana Hussein