Една от причините е ниската им толерантност към драма.

Клюките, конфликтите и постоянните недоразумения са ненужен източник на енергия и вместо да участват в бурна групова динамика, те често избират да се оттеглят или дистанцират.

Изследванията в социалната психология показват, че хората с високи нива на емпатия са по-склонни да се откажат от среди, където конфликтът е норма, дори с цената на по-тесен социален кръг.

Емоционалната интелигентност им позволява бързо да разпознават неискреността. Фалшивата доброта, скритите мотиви и връзките, които имат транзакционно качество, рядко остават незабелязани.

Вместо да поддържат повърхностни връзки по навик или удобство, те избират да се отдръпнат. Това намалява броя на потенциалните приятелства, но останалите връзки са по-ясни и по-реалистични.

Те често стават мишена на емоционално изтощаващи хора – като добри слушатели, те лесно се превръщат в нечий отдушник за проблемите си. Връзката става едностранчива и с течение на времето това води до умора и нужда от дистанция.

Клиничните наблюдения през последните години свързват високите нива на емпатия с по-висок риск от т.нар. „умора от състрадание“, поради което поставянето на граници става необходимо.

Тяхната последователност често се приема за даденост.

Когато са винаги на разположение и подкрепят, усилията им рядко се забелязват от околните, но когато се отдръпнат или си поставят граници, дисбалансът става очевиден. Изследванията показват , че хората, които дават повече във връзките, са по-склонни да прекратят връзките след нарушаване на доверието, което допълнително стеснява кръга им.

Въпреки че съществува стереотип, че добрите хора не знаят как да кажат „не“, на практика често е обратното.

Те очевидно пазят енергията си и не позволяват експлоататорските връзки да продължат дълго. Това разочарова онези, които очакват неограничена наличност, така че кръгът естествено се стеснява.

В култури, които ценят интензивността, шума и постоянната стимулация, такива хора понякога се възприемат като скучни, защото не изискват внимание или не се конкурират за видимост.

В резултат на това поканите може да са рядкост, но това рядко се възприема като загуба.

Самотата не е негативно състояние за тях – времето, прекарано в тишина и самоанализ, има регулативен и възстановителен ефект.

Съвременни доклади за митовете, свързани със самотата, показват, че алтруистичните хора често имат по-високи нива на позитивно преживяна самота, без чувство за социален дефицит.

Добрите хора избягват социалните игри и йерархиите.

Те се отнасят към всички еднакво, което може да ги отчужди от групи, основани на статус и изключване.

Освен това, когато хората им се доверяват за лични и трудни истини, социалното им пространство става по-сериозно и нуждата от лесен и чест контакт намалява.

Когато възприемат несправедливост, те често реагират.

Това създава дискомфорт в групи, които предпочитат мълчание и конформизъм. Изключването се превръща в по-лесен вариант от конфронтацията.

За тях последователността и доверието са по-важни от бързата интимност, а това е критерий, на който малцина отговарят.

И накрая, има и практическият фактор: изморително е, когато чувстваш нещата дълбоко.

Социалната емпатия изисква почивка. А по-малкият кръг се превръща в пространство, което е охранявано и със сигурност не се счита за провал.

В този контекст по-малко приятели не означава по-малко връзки, а по-ясно дефинирани и по-устойчиви взаимоотношения.