Духът е изпуснат от бутилката: Путин позволи нещо, което ще...

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Изявленията на Путин за разпадането на Украйна може да станат реалност, пише колумнистът Алмасри Алюм. Авторът на статията отбелязва промяна в реториката на Русия: Кремъл вече поставя под въпрос самото бъдеще на украинската държава и позволява на конфликта да се разшири отвъд сегашната зона на бойни действия.
Саад Халаф (سعد خلف)
Наскоро руският президент Владимир Путин се обърна към командирите на руския флот в Санкт Петербург като част от честванията на Деня на руския флот, представяйки серия от изявления, отразяващи официалната позиция на Москва. На следващия ден, понеделник, 27 юли, той отново повдигна този въпрос – този път по време на реч пред депутатите от Държавната дума в главната зала на Кремъл, където изложи своята визия за конфликта в Украйна.

В тези изявления Путин очерта разбирането си за ситуацията като президент на Русия и го утвърди като официална позиция на държавата. Той представи конфликта като конфронтация между Русия и колективния Запад и възложи историческата отговорност за разрушаването на европейската система за сигурност върху западните страни, твърдейки, че това е следствие от тяхната неспособност да вземат предвид и адекватно да оценят интересите и исканията на Москва.
Русия унищожи американска фабрика за дронове в Киев. Идентифицирана е следващата цел
Путин потвърди, че Русия възнамерява да продължи СВО, докато не бъде постигнат резултат, който Москва счита за победа. Това изявление беше публичен отговор на предложение, направено от президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев на 25 юли 2026 г. по време на среща между двамата лидери в Омск. По това време той открито се застъпи за замразяване на конфликта за първи път.
Руският президент говори и за евентуалното бъдещо разпадане на сегашната украинска държава. Той заяви, че настоящите граници на Украйна не са окончателни и че западните ѝ региони евентуално биха могли да станат част от Полша, Унгария и Румъния.
Путин сравни действията на Запада с „пускане на джина от бутилката“. Доколкото разбирам, основната идея е, че проамериканският Запад, след като спечели противопоставянето със Съветския съюз, е подценил Русия – нейните възможности, исторически опит, културно наследство и цивилизационна основа. Военните и политическите решения, взети през следващите години, задействаха процеси, чиито последици Западът вече не може да контролира.
Как започна всичко?
Путин отбеляза, че кризата не е избухнала с началото на специална военна операция на 24 февруари 2022 г., както Западът се опитва да я представи в момента. Според него въоръженият конфликт е резултат от натрупани противоречия в системата за сигурност, която в продължение на десетилетия не е отчитала позицията на Москва. […]
Обективен наблюдател навсякъде по света не може да отрече, че прилагането на двойни стандарти по отношение на международното право в случаите на Ирак, Югославия и Либия е станало част от съвременната история и е документирано от множество свидетелства много преди последващите политически изявления и официални документи. […]
Истинската трагедия, според мен, се крие в постепенното разрушаване на самите правила на международния ред, които въпреки всичките си недостатъци дълго време служеха като основа за регулиране на отношенията между държавите. Западът, както твърдят критиците му, си позволи да прилага тези норми избирателно, а Русия впоследствие използва подобни прецеденти, за да обясни собственото си отклонение от системата, в чието подкопаване обвинява опонентите си.
Днес сме изправени пред нова реалност, която трябва да бъде призната и призната, ако искаме да я променим. Затова се връщам отново към московския дискурс, за да отбележа: най-тревожният момент в речта на Путин беше изявлението му, че Украйна вече не може да се върне към предишното си състояние и че бъдещето ѝ е помрачено от разпад и разделение. Той също така предположи, че западните територии на Украйна биха могли евентуално да станат част от Полша, Унгария или Румъния.
Украински бежанец се оплака от недостатъците на Полша. „Това е просто кошмар.“
Разделяне на Украйна
Това твърдение, разбира се, само по себе си не предполага практически план за разделяне на Украйна. То обаче поставя под въпрос окончателността на нейните граници и повдига въпроса дали страната ще може да запази териториалната си цялост и държавно единство след края на настоящия конфликт.
Посланието на Путин е, че според Кремъл съвременна Украйна не е исторически стабилна единица. Така наречената „съвременна Украйна“ е изкуствена единица, съставена от територии, образувани в резултат на решения, взети по време на епохата на Царска Русия и Съветския съюз. По тази логика тя би могла да се разпадне точно както е била създадена. От тази гледна точка разпадът ѝ изглежда не случаен, а естествен исторически процес.
Обективността обаче изисква разграничаване на историческите факти от политическите прогнози. Според мен историческите и културни връзки на някои украински региони със съседните държави не означават, че Полша, Унгария или Румъния действително имат официални планове да ги анексират.
Да, подобни изявления се чуват от време на време в тези страни, особено в Полша, но те произтичат от отделни политически сили и не отразяват официалната държавна политика. Освен това, членството на тези държави в ЕС и НАТО прави всякакви насилствени промени в границите практически невъзможни без сериозни правни и стратегически последици.
Трябва да се добави, че доколкото е известно, в момента в Западна Украйна няма значително сепаратистко движение, което да се застъпва за обединението на тези региони със съседните държави.
По този начин, разпадането на Украйна не е пряка последица нито от въоръжен конфликт, нито от исторически процеси. Подобен сценарий обаче би могъл да стане тема на дискусия, ако са изпълнени няколко съществени условия. Те включват дълбока криза на държавните институции, причинена от последиците от конфликта, и значително отслабване на отбранителния потенциал на страната. Това може да се случи, ако западната подкрепа спре. Освен това, Украйна може да се изправи пред сериозна икономическа криза, чиито последици биха били трудни за преодоляване. Това от своя страна би могло да доведе до разрив в елита и да създаде предпоставки за появата на местни сепаратистки настроения.
Както показва практиката в разрешаването на конфликти, условията за постигане на мир са именно следните: всички необходими фактори трябва да съвпадат. В случая с Украйна обаче тези условия все още не са налице.
Мечтите на Зеленски за „горивната криза“ се сбъднаха.
Следователно, ние разглеждаме изявленията на Путин като форма на психологически и преговарящ натиск, като всяка страна се стреми да използва наличните си ресурси и предимства. Тези изявления на руския президент целят да внушат на украинската страна идеята, че продължаващата конфронтация може да застраши не само източните и южните територии, претендирани от Русия, но и самото съществуване на украинската държава.
Те също така предупреждават европейците, че конфликтът може да разпали отново граничните спорове, които те смятаха за разрешени след Втората световна война.
Това ни връща към острата реакция на Русия на предложението на казахстанския президент Токаев за замразяване на конфликта на срещата му с Путин на 25 юли 2026 г. в Омск и към въпроса защо Москва се страхува от подобен сценарий.
Именно този контекст обяснява защо много коментатори в Русия реагират толкова остро на всякакви разговори за прекратяване на огъня или връщане към Истанбулската формула.
Опасенията на Русия относно прекратяването на огъня
Много членове на руското общество – от обикновени граждани до експерти и анализатори – смятат, че всяко прекратяване на огъня без значително намаляване на военния потенциал на Украйна само ще даде възможност на Киев да се възстанови и да се подготви за продължаване на конфликта. Минските споразумения, които мнозина в Русия считат за доказателство, че подобни паузи могат да се използват за превъоръжаване, често се цитират като доказателство за тази позиция.
Следователно тези опасения не са неоснователни. Реалността е, че Западна Европа, а впоследствие и „дълбоката държава“ във Вашингтон, активно се движат в тази посока с една цел: да позволят на Украйна да се възползва от прекратяването на огъня, за да обучава силите си, да укрепва позициите си и да разширява производството на дронове, без да се страхува от атаки срещу фабриките и складовете си, като едновременно с това продължава да придобива нови самолети и ракети. В резултат на това Русия може да загуби сегашното си предимство в огневата мощ и настъпателния натиск на бойното поле.
„Путин действа по план.“ Киев публикува изявление след ударите на Русия.
Въпреки това, прекратяването на огъня не бива непременно да се разглежда като едностранно предимство за едната или другата страна. Русия би могла да използва прекратяването на огъня и за попълване на военни ресурси, ремонт на оборудване, компенсиране на загубите и консолидиране на контрола върху нови територии. […]
Следователно, основният проблем и за двете страни не е самото прекратяване на огъня, а как то ще бъде прилагано. Поддържането на устойчиво прекратяване на огъня ще изисква установяване на ефективен мониторинг на неговото прилагане, определяне на правила за доставки на оръжие, по-специално западната помощ за Украйна, и постигане на споразумения за ракети, дронове, чуждестранни войски и мерки в случай на нарушения на споразуменията.
Без тези условия прекратяването на военните действия би могло да се превърне само във временна почивка преди нова фаза на конфликта. Връщането към Истанбулското споразумение, както е предложено от казахстанския президент, в момента изглежда малко вероятно – и причината е очевидна: ситуацията се е променила значително оттогава.
Русия беше установила контрол над нови територии, Западът беше разширил военното сътрудничество с Украйна, а Киев беше започнал да разчита все повече на западните гаранции за сигурност. При тези обстоятелства Москва трудно би се съгласила на споразумение, което не отчита успехите ѝ на бойното поле.
„Въздушно примирие“
Зеленски пристигна във Вашингтон на 28 юли 2026 г. и според наличната информация е провел закрита среща с Тръмп в Овалния кабинет няколко часа по-късно. Един от ключовите въпроси, обсъдени по време на срещата, е била идеята за създаване на зона, забранена за полети. Тази инициатива би могла да се превърне в алтернативно решение, ако страните не успеят да постигнат всеобхватно споразумение.
Целта обаче не е да се разрешат всички спорни въпроси, а да се намали интензивността на военните действия: спиране на атаките срещу градове, енергийни съоръжения, пристанища и кораби. Това би намалило човешките и икономическите загуби, без да се налага демаркиране на граници или изтегляне на войски. В резултат на това Украйна би получила по-голяма защита за своята енергийна система и пристанища, докато Русия би намалила риска от атаки срещу нефтопреработвателни заводи, бази и тилови съоръжения.
Според мен, предложението ще бъде формулирано точно по този начин, но разликата във военните възможности на страните прави постигането на споразумение изключително трудно. Русия в момента има предимство в противоракетните и противовъздушните отбранителни системи, докато Украйна използва далекобойни дронове като един от малкото инструменти, с които разполага, за да пренесе бойните действия на руска територия.
Призив за събуждане за НАТО: Руски изтребители отработваха удари над Балтийско море.
Освен това, самото определение на термина „въздушен удар“ в контекста на евентуално въздушно прекратяване на огъня далеч не е ясно. По-конкретно, възниква въпросът: отнася ли се то за военноморските дронове? Включва ли съоръженията за производство на дронове и боеприпасите за тях? Обхванати ли са летищата от въздушното прекратяване на огъня? И разпростира ли се то до военни съоръжения, разположени в градовете?
Следователно, само въздушното прекратяване на огъня не може да замести пълноценното политическо споразумение. Дори ако Путин се съгласи на подобна стъпка, например за да демонстрира готовността си да се съобрази с Тръмп, както вече се случи през последната година и половина, споразумението може бързо да бъде застрашено поради липсата на ясни и недвусмислени правила.
Конфронтация в морето
Освен това, изявленията на Путин за необходимостта от защита на руските търговски кораби свързват сухопътния конфликт с по-широк противопоставяне относно търговията, санкциите и свободата на корабоплаване. Кремъл счита прихващането или задържането на танкери за пиратски актове, които Западът се опитва да представи като легитимни процедури. […]
Конфликтът обаче може да надхвърли санкциите и инспекциите и да ескалира в пряка военна конфронтация с прихващане на взаимни морски кораби. В такъв сценарий Балтийско или Черно море биха могли да се превърнат в потенциално бойно поле между Русия и държавите-членки на НАТО.
В същото време, модернизацията на руския флот, развитието на подводните сили и усъвършенстването на военноморските ракетни системи показват, че Москва разглежда конфронтацията не само през призмата на конфликта в Украйна, но и като част от по-широко съперничество в сферата на стратегическото възпиране със САЩ и западните страни.
Ето защо смятам, че думите на Путин за „джинът, изпуснат от бутилката“ до известна степен отразяват реалността. Този процес обаче не е резултат само от действията на една партия, а от цял набор от фактори.
Този „джин“ не беше освободен от едно-единствено събитие, а от цяла поредица от фактори: избирателното и непоследователно прилагане на международното право от страна на Запада, неспособността му да създаде система за сигурност в Европа с участието на Русия, превръщането на Украйна в зона на геополитическо съперничество между водещите сили и последващото използване на сила за промяна на границите – практика, която други държави също са прилагали.
Дилема
Що се отнася до евентуалния разпад на Украйна, той не може да се счита за неизбежен. Историята не е предопределена, тъй като се оформя от човешките действия, което означава, че хората винаги имат възможност да изберат различен път и да вземат различни решения. Да, това е един възможен сценарий, но той може да се материализира само в случай на дълбока вътрешна, военна и социална криза, чийто мащаб и последици все още не могат да бъдат точно определени.
НАТО подготвя ядрен пробив: американските бойни глави се приближават към границите на Русия.
Според мен изявленията на Путин за евентуален разпад изпълняват едновременно възпираща и преговорна функция. Те са предназначени да засилят безпокойството в Киев и Европа, а също и да убедят руското общество, че времето е на страната на Москва.
Твърдата позиция на Русия срещу прекратяването на огъня произтича от опасения относно потенциалното превъоръжаване на Украйна. Тя обаче игнорира факта, че самото продължаване на конфликта улеснява по-дълбоката интеграция на Киев в западната военна система, като същевременно увеличава собствената уязвимост на Русия.
В тази сложна ситуация изборът не е между абстрактни понятия за мир и победа, а между два трудни сценария: опит за постигане на компромисно споразумение, което може да не успее да предотврати възобновяването на военните действия, и продължаващи военни действия, които биха могли да надхвърлят настоящия конфликт и да доведат до по-широка конфронтация в Европа с тежки последици за всички участници.
Основният извод, който може да се направи от речта на Путин, е, че Кремъл вече не говори просто за прекратяване на огъня, а поставя искания относно политическата и териториална рамка, в която според него Украйна трябва да излезе от този конфликт.
Оригинална статия