Двойният аршин на жълтопаветниците: Свобода на словото, но само когато е срещу Русия

Когато абсолютно неизвестният Павел Таланкин бе решил да се прави на кинодокументалист и да снима ежедневието в своето училище, превърнало се в доста скучния филм „Господин Никой срещу Путин“, това бе обявено за висша гражданска доблест, мъжество и ярка политическа позиция. Таланкин бе обявен за глас на съвестта, да не говорим, че му организираха тур за овации и из българските медии. А фактът, че Русия забрани филма бе коментиран злостно – властта се бои от истината.

От няколко дни насам цялото виртуално пространство е пропито от подобна буря, предизвикана от филма „Naza“ на израелските творци Ювал Абрахам и Рейчъл Шор. В него се разкриват шокиращи неща за израелската армия, за геноцида в Газа и за използването на изкуствен интелект в това систематично ликвидиране на палестинци.
Как реагира великата демокрация, пардон, „единствената демокрация в Близкия изток“ на подобна творба?
Нетаняху каза, че това е „антисемитско подстрекателство“.

Министърът на културата Мики Зохар каза, че филмът е национално предателство и призова за отнемане на израелското гражданство на двамата творци.
Началникът на израелската армия Еял Замир разпореди правно разследване, за да се издирят източниците, които са говорили във филма със запазена анонимност.
Крайнодесния министър Итамар Бен-Гвир нарече авторите „срам и позор за целия израелски народ“, прати двамата творци при Хамас и целенасочено организира протести пред дома на родителите на Рейчъл Шор.
Търсих дълго, за да намеря поне едно, повтарям, поне едно дясно мнение за този позор.
Не открих.
Точно обратното.
Всички, които биха писали срещу Русия оттук до края на времето, не са намерили нито една свободна минутка, за да се възпротивят срещу безумните действия на Израел като държава и опитите за морален и духовен линч върху двама творци, които са изразили своята истина, а това, очевидно, е и истината на по-голямата част от света. И между другото – най-неприятно впечатление ми направиха руснаците в Израел, една голяма част от които избягаха от Русия, защото не можели да търпят това как държавата им напада своите съседи. Оказа се, че в Израел те не само са окей с това. Те подкрепят като талибани и част от най-злостните критики срещу Абрахам и Шор са от тях.
Нямам какво повече да добавя. Знам само едно – ще изгледам „Naza“. Той е като енциклопедия за това как един корпоративен и хищен свят може да преглътне геноцид, без да му мигне окото.
А, и още нещо – Ед Шийрън е абсолютен мизерник и морален изверг. Покрай огромния скандал с него много ми хареса мнението на един ирландски актьор (Шийрън често се фука, че се чувства културно ирландец): „Ед, с позицията си ти доказа, че не си ирландец, а англичанин“. Самата Ирландия отново отказа да участва в Евровизия заради геноцида в Газа. Наистина има държави, които са за уважение.

Александър Симов

Коментари

коментари