Един куршум в сърцето сложи край на живота на един от босовете на СИК

На 24 октомври 2004 г. центърът на София става сцена на поредното показно убийство, което остава неразкрито и до днес. Дмитрий Минев, известен като Димата Руснака, е застрелян пред заведението „Upstairs“ на булевард „Витоша“. Един от най-разпознаваемите представители на СИК пада пред очите на десетки минувачи, а извършителят успява да се измъкне безнаказано. Смъртта му се превръща в един от символите на разпада на силовата групировка, чиито представители години наред са сред най-влиятелните фигури в подземния свят на България.

Дмитрий Минев е сред хората, свързани с възхода на силовите структури в първите години след промените. В началото на 90-те години той се включва в средите на бившите спортисти, които постепенно изграждат мрежа от охранителни фирми, застрахователни дружества и бизнес начинания. По-късно името му се утвърждава сред водещите фигури в СИК – една от най-известните групировки на прехода.

През 1993 г. Минев участва във фирмата „Фортуна Р“, свързвана с Иво Карамански, Красимир Маринов – Маргина, Васил Илиев, Младен Михалев – Маджо и Димитър Джамов. Тези съдружия са част от сложната мрежа от отношения между бивши спортисти и предприемачи, които през онези години се опитват да установят контрол върху различни икономически дейности.

По-късно Минев се включва и в бизнес структури, свързани с Маджо, Румен Николов – Пашата, Маргина и други представители на СИК. Сред тях е „Интергруп енд партнерс“, която се превръща във важна част от икономическата инфраструктура на групировката. Интересите на съдружниците обхващат различни сфери, сред които търговията с горива, транспортът и туризмът.

Отношенията между хората в тези среди обаче не винаги остават приятелски. В годините на прехода сътрудничеството между бившите партньори често е съпътствано от конфликти, борба за влияние и съмнения за преразпределение на доходоносни пазари.

Още през ноември 1993 г. името на Димата Руснака се появява в един от ранните големи сблъсъци между силови групировки в София. На 16 ноември той, Красимир Маринов – Маргина, Димитър Джамов и други мъже нападат спортния комплекс „Дескрим“, смятан за територия на представители на карате средите. При инцидента е отвлечен и пребит Слави Бинев, свързван тогава със съюз „Защита“. Случаят е част от поредицата конфликти, белязали началото на гангстерските войни в столицата.

Минев неведнъж попада в полезрението на полицията. В края на 2000 г. бомба избухва в неговия „Мерцедес“, докато той е в автомобила. Руснака оцелява, а според публикации от онова време не подава жалба за атентата. Това нападение показва колко опасна е средата, в която се движи, още преди убийствата на някои от най-близките му съратници да започнат да разклащат СИК.

Въпреки криминалната си репутация Минев развива и значителна стопанска дейност. През 2002 г. той е сред физическите лица с най-високи декларирани доходи в страната, като според публикации от периода е внесъл данъци върху доходи в размер на 460 000 лева. Фирмите, с които е свързван, се занимават с търговия, горива, транспорт и туризъм.

През ноември 2003 г. името му отново влиза в новините след масовото меле в столичната дискотека „Ескейп“. В инцидента участват представители на СИК и ВИС, а сред задържаните е и Минев. Следват проверки и полицейски действия, свързани с предишни регистрации за рекет, измами и фалшифициране на документи. За него се съобщава и за условна присъда.

Междувременно започва и кървавото оттегляне на редица фигури от СИК. През 2001 г. на карибския остров Аруба е убит Поли Пантев, който вече се е дистанцирал от групировката заради конфликт със съдружниците си. Година по-рано той оцелява при нападение с гранатомет в София.

На 19 януари 2004 г. Стоил Славов, друг влиятелен представител на СИК и съдружник на Минев, е убит при взрив в асансьора на сграда на столичния булевард „Джеймс Баучер“. Загиват и трима негови охранители. На 30 юли същата година е разстрелян Милчо Бонев – Бай Миле, заедно с петима от гардовете му в ресторант-градина „Славия“.

Така до есента на 2004 г. редица от знаковите имена на групировката вече са мъртви. В криминалните среди се разпространяват версии за вътрешни конфликти, разчистване на сметки и борба за контрол върху различни пазари. Нито една от тези хипотези обаче не може да обясни напълно поредицата от показни убийства.

На 24 октомври идва редът и на Димата Руснака.

Малко след 18.30 ч. той излиза от заведението „Upstairs“ на булевард „Витоша“ 18А. Намира се в една от най-оживените части на столицата и е придружаван от многобройна охрана. В този момент прозвучават изстрели. Един от куршумите го улучва в сърцето, а други попадат в рамката на входната врата и в близка кашпа.

Охранителите му веднага го качват в автомобил и го откарват в „Пирогов“. Лекарите обаче не успяват да спасят живота му. Дмитрий Минев е на 39 години и му остават само няколко месеца до 40-ия рожден ден.

Разследването установява, че стрелбата е извършена от висока сграда срещу заведението. Според публикации от онова време снайперистът е използвал апартамент в Търговския дом на булевард „Витоша“, който наскоро бил закупен от депутата от НДСВ Димитър Димитров. В жилището се извършвал ремонт, което според разследващите можело да улесни достъпа на нападателя, без присъствието му да предизвика подозрения.

По медийни данни стрелецът е заел позиция, от която е имал добра видимост към входа на заведението. След покушението той успява да се измъкне. В публикации се появява и версията, че е използвал покривите на съседни сгради, за да се отдалечи от мястото. Разказва се също, че около позицията му бил разпръснат червен пипер, за да се затрудни работата на следовите кучета. Тези подробности обаче са част от медийните описания на случая, а не доказателство, че самоличността на убиеца е установена.

Още в първите часове след разстрела криминалистите разглеждат различни версии. Една от тях е свързана с преразпределението на наркопазара и загубата на позиции от страна на СИК. Друга предполага вътрешни конфликти и предателство от бивши съдружници. Разглеждат се и възможни мотиви, свързани с бизнеса с горива, особено на фона на убийствата на Стоил Славов и Бай Миле през същата година.

Сред имената, които се появяват в публикациите за разследването, е Красимир Станчев – Легионера, за когото се твърди, че е служил във Френския чуждестранен легион и е бил свързван с професионални убийци. Той е споменаван като заподозрян за различни поръчкови разстрели, но публично известните данни не установяват по съдебен ред, че именно той е убил Минев или кой е поръчал покушението.

Смъртта на Димата Руснака остава едно от знаковите неразкрити убийства от началото на XXI век в България. Тя идва в момент, когато СИК вече губи ключови фигури и постепенно се разпада като силова структура. Хората, които някога са били партньори и съюзници, все по-често се оказват от противоположни страни на конфликти, чиито истински причини остават скрити.

Две десетилетия по-късно въпросите около разстрела продължават да стоят без окончателен отговор. Кой е натиснал спусъка? Кой е осигурил достъп до позицията на стрелеца? И дали убийството е било резултат от външен конфликт, или от разчистване на сметки между хора, които някога са градили общ бизнес?

Отговорите така и не стават публично известни. На оживения булевард „Витоша“ един куршум слага край на живота на Димата Руснака, но не и на загадката около смъртта му. А разстрелът му остава сред най-ярките символи на кървавия залез на СИК и на годините, в които зад фасадата на легалния бизнес се води безмилостна борба за власт и влияние.