Едно от най-ярките свидетелства за индустриалния модернизъм в София се крие в сърцето на кв. „Малашевци“ – старата кланица
Едно от най-ярките свидетелства за индустриалния модернизъм в София се крие в сърцето на кв. „Малашевци“ – старата кланица, дело на архитекти Борис Бобчев, Петър Марковски и В. Санцин. Открита през 1933 г., тя е бижу на архитектурната мисъл от онова време – строго функционална, но с изящество в линиите, с монументалност, която говори за гордостта на една модерна, индустриална столица.
По времето на социализма над входа все още се четеше надписът, който свидетелстваше за това, че всичко „беше истинско“ – от производството до идеала на труда. И все пак, както повечето социалистически метафори, истинското почти никога не се намираше в магазините – празни витрини, редове, чакащи за стоки, и мечти за изобилие, което сякаш беше винаги отвъд.
Днес сградата е тъжна сенка на миналото си. Плачевното й състояние напомня колко бързо времето може да изтрие блясъка на индустриалния идеал, оставяйки ни само спомена за онова време, когато архитектурата и социалната утопия се срещаха в едно.
Ако искаш, мога да направя и още по-носталгична версия с повече акцент върху социалистическите символи и усещането „всичко е истинско, но го няма“. Искаш ли да го направя?
Post Comment