Елисавета Петровна – императрицата с 15 000 рокли, която забранява смъртните присъди в Русия

Елисавета Петровна – императрицата с 15 000 рокли, която забранява смъртните присъди в Русия

Елисавета Петровна остава една от най-колоритните владетелки в историята на Руската империя. Дъщеря на Петър Велики, тя управлява страната в продължение на около две десетилетия, но животът ѝ далеч не се изчерпва с дворцова политика, войни и държавни решения.

Тя е жена на крайностите – силно набожна, но влюбена в разкоша, сантиментална, но способна на яростни изблици, близка до обикновените хора, но същевременно обсебена от дворцовия етикет и модата.

На 6 декември 1741 г. Елисавета поема властта с помощта на гвардейците от Преображенския полк. По време на похода към Зимния дворец снегът е толкова дълбок, че императрицата трудно успява да върви. Войниците я вдигат на раменете си и я понасят към двореца. Така символично започва управлението на една от най-запомнящите се руски владетелки на XVIII век.

Елисавета получава изключително добро за времето си образование. Още като малко дете изучава немски, а по-късно овладява френски толкова добре, че го говори почти като роден език. Подобно на баща си Петър Велики, тя проявява огромен интерес към Европа и европейската култура.

По време на нейното управление развитието на науката и образованието получава сериозен тласък. През 1755 г. е основан Московският университет, а две години по-късно се появява и Императорската академия на изкуствата. Подготвяна е и по-мащабна реформа на образователната система, но смъртта на императрицата не позволява тя да бъде доведена докрай.

Зад величието на императорския двор обаче се крие жена, която понякога демонстрира удивително простонародни навици.

Преди възкачването си на престола Елисавета прекарва значително време край Москва, където общува със селяните, участва в народни танци и пее песни заедно с тях. Според спомените на съвременници тя запазва някои необичайни навици дори след като става императрица.

Един от тях бил да кара придворните дами да ѝ чешат петите вечер.

Характерът ѝ обаче невинаги бил толкова безобиден. Историческите разкази описват Елисавета като сантиментална и религиозна, но и като жена, способна на внезапни изблици на ревност и гняв.

Известна е историята за придворната Наталия Лопухина, която на бал се появила с роза в косата си, подобна на тази, която носела самата императрица. Елисавета възприела това като предизвикателство. Накарала жената да коленичи, отрязала розата заедно с част от косата ѝ и според преданието я ударила.

Още по-интересна е историята за отношението на Елисавета към смъртното наказание.

Според легендата непосредствено преди дворцовия преврат тя дала обет, че ако стане императрица, по време на нейното управление няма да има екзекуции.

Формално това обещание до голяма степен било спазено. Смъртните присъди били заменяни с други наказания.

Това обаче не означава, че руската наказателна система станала хуманна.

Осъдените можели да бъдат бити с камшик, осакатявани или изпращани на тежък каторжен труд. Наталия Лопухина например по-късно е наказана за участие в заговор срещу императрицата, след което е заточена в Сибир.

Една от най-известните страсти на Елисавета била модата.

Императрицата буквално превръща руския двор в огромна модна сцена. От благородничките се очаквало да се появяват на официалните балове с нови рокли, което струвало огромни средства на дворянските семейства.

Но никой не можел да се сравнява с владетелката.

Според различни оценки гардеробът на Елисавета съдържал между 8 000 и 15 000 рокли. За дрехите ѝ била отделена огромна зала в Зимния дворец.

Императрицата обичала и маскарадите. В двора се организирали т.нар. „метаморфози“, при които мъжете се обличали като жени, а жените – като мъже. Самата Елисавета с удоволствие се появявала като холандски моряк, мускетар или казак.

Интересът ѝ към театъра също оставя следа в руската култура. През 1756 г. трупата на Фьодор Волков получава официален статут и се превръща в първия държавен професионален театър в Русия.

Зад целия този дворцов разкош стояла и дълбоко религиозна жена.

Елисавета редовно предприемала поклоннически пътувания до манастири, като настоявала част от маршрута да бъде изминавана пеша. Пътуванията понякога продължавали седмици и дори месеци.

Ако се изморяла и се качела на карета, на следващия ден се връщала до мястото, където била прекъснала ходенето, за да продължи оттам пеша.

При нейното управление е завършена и т.нар. Елисаветинска Библия от 1751 г., която остава важна за богослужебната традиция на Руската православна църква.

Елисавета Петровна умира през 1761 г., оставяйки след себе си необичайно наследство.

Тя е владетелка, при която Русия продължава да се отваря към европейската култура, развиват се университетското образование, науката, изкуството и театърът. В същото време дворът ѝ се превръща в символ на невероятен разкош, където модата, баловете и церемониите понякога изглеждат почти толкова важни, колкото държавната политика.

Историята я запомня едновременно като дъщерята на Петър Велики, последната представителка на Романови по пряка женска линия и една от най-ексцентричните жени, сядали някога на руския престол.