Една стара мисъл на древния философ Епикур ни напомня за нещо много по-важно. Понякога компанията е по-важна от самото удоволствие. Често обръщаме внимание на това какво ядем, къде излизаме и какви преживявания си позволяваме. Но не и с кого сме…

Според него не е достатъчно да имаме хубава храна и напитки, важно е и с кого ги споделяме.

Дори най-богатата маса губи стойността си, когато зад нея няма приятел, с когото да разговаряме и да споделяме моменти.

Епикур вярвал, че приятелството е един от най-големите източници на щастие и сигурност в живота

Неговата философия не е била за постоянното преследване на удоволствия и материални наслади, а за намирането на мир, умереност и радост в простичките неща.

Ето защо сравнението му със самотния живот на лъв или вълк подчертава нуждата на човека от близост и единство.

Тази мисъл все още има особена стойност днес.

Може да имаме любима храна, хубав ресторант или внимателно планирана вечеря, но това, което си спомняме най-често, не е менюто, а разговорите, смеха и усещането, че сме на правилното място, с правилните хора.

Понякога най-добрите вечери се случват без специален повод, с проста храна и хора, с които времето минава незабелязано

Хубаво е от време на време да си припомняме тази мисъл, да бъдем по-внимателни в избора на хората, с които споделяме времето си. Защото, в крайна сметка, стойността на един момент се определя не само от това, което имаме пред себе си, но и от човека, който седи срещу нас.