ЕС отваря вратата за нови ГМО: без етикет и с риск от монопол

Европейският съюз е на прага на ключово решение, което може да промени из основи правилата за земеделие и храните. Както съобщава Arc2020, още през май Европейският парламент ще трябва да реши дали да отвори вратите за т.нар. нови геномни техники (NGT) – без досегашните изисквания за етикетиране, проследяване и отговорност.

Според анализа на журналистката Наташа Фут, публикуван в Arc2020, в Брюксел вече се разиграва „битка в последния момент“, която ще определи дали ЕС ще запази строгия си подход към генетично модифицираните организми или ще поеме по нов курс.

Нови ГМО без етикет: какво се променя

На пръв поглед темата изглежда техническа – става дума за нови методи за редактиране на гени. В действителност обаче предложението означава съществена промяна в начина, по който ЕС контролира храните и земеделието.

Досега правилото е сравнително ясно: ако един продукт е генетично модифициран, той подлежи на строги проверки, трябва да бъде етикетиран и да може да бъде проследен по цялата верига – от семето до магазина. Това дава възможност на потребителите да знаят какво купуват, а на държавите – да следят ефектите.

Новото предложение прави разграничение: част от т.нар. нови геномни техники (NGT) да не се третират като класически ГМО. Аргументът е, че тези методи са по-прецизни и наподобяват естествени мутации. На практика това означава, че много от тези продукти могат да бъдат пускани на пазара без задължително етикетиране, без системен мониторинг и без същите изисквания за отговорност.

Именно тук започват спорните точки.

Първият проблем е липсата на прозрачност. Ако няма етикетиране, потребителят няма как да знае дали храната, която купува, е резултат от нови геномни техники или не. Това на практика премахва възможността за информиран избор – нещо, което досега е било основен принцип в ЕС.

Вторият риск е свързан с контрола и проследимостта. При отсъствие на системно наблюдение става значително по-трудно да се установи как даден продукт се държи в дългосрочен план – както по отношение на околната среда, така и на хранителната верига. Критиците предупреждават, че това означава по-малко контрол в замяна на по-бързо одобрение.

Третият и най-остър спор е икономическият – за патентите. Ако тези нови технологии могат да се патентоват, компаниите, които ги разработват, получават изключителни права върху конкретни растения или генетични характеристики. Това създава риск малък брой големи играчи да концентрират контрол върху пазара на семена.

В практиката това може да доведе до няколко последици: фермерите да трябва да плащат за използване на определени сортове, да нямат право да запазват семена за следваща реколта, или да станат зависими от конкретни доставчици. При по-екстремни сценарии дори случайно попадане на патентован ген в реколта може да създаде правни проблеми.

Четвъртият проблем е свързан с конкуренцията. Малките семенарски компании и независимите фермери трудно могат да се конкурират с мултинационални корпорации, които разполагат с ресурси за патентоване, разработка и правна защита. Това поставя въпроса дали пазарът ще остане отворен или ще се концентрира.

От другата страна стоят аргументите на поддръжниците: според тях новите геномни техники могат да ускорят създаването на по-устойчиви култури – например по-издръжливи на суша или болести – и да направят европейското земеделие по-конкурентоспособно.

Така реалният избор пред ЕС не е просто „за“ или „против“ новите технологии. Той е между два модела: по-бърз достъп до иновации с по-слаби регулации, или по-бавен, но по-контролиран подход, който запазва сегашните гаранции за прозрачност и пазарен баланс.

По-малко контрол, повече въпроси

От началото на 90-те години Европейският съюз поддържа едни от най-строгите правила в света по отношение на ГМО. Системата е изградена около принципите на предпазливост, проследимост и информиран избор на потребителите.

Днес обаче този модел е подложен на натиск. Новите геномни техники – методи за редактиране на гени – се представят от своите поддръжници като по-прецизни и по-безопасни. Именно затова те настояват тези технологии да бъдат извадени от съществуващата регулаторна рамка, което би позволило одобрения без етикетиране и мониторинг.

По данни на Arc2020, държавите членки вече са дали зелена светлина на плана (към 21 април), което прехвърля решението в ръцете на Европейския парламент. Очаква се финалното гласуване да се проведе около пленарната сесия на 18–19 май.

Защо ЕС променя правилата сега

Въпреки че процесът изглежда напреднал, темата далеч не е приключена. Както отбелязва Arc2020, се обсъжда възможността за поправка в последния момент. Ако такава поправка бъде приета, текстът ще бъде върнат обратно на масата за преговори за срок до четири месеца. Това би отворило възможност за нов компромис – или пълно блокиране на досието.

Подобен ход би бил безпрецедентен, тъй като досега никога не е минавала поправка на толкова късен етап. Въпреки това, според източници в Европейския парламент, сценарият не е изключен. Ключовият фактор е необходимото абсолютно мнозинство – 361 евродепутати, независимо колко присъстват в залата. 

Кой печели от патентите върху семена

Освен научния дебат, именно икономическият аспект се очертава като най-конфликтен.

Както посочва Arc2020, възможността за патентоване на новите геномни техники поражда сериозни опасения, че пазарът на семена може да се концентрира в ръцете на ограничен брой големи компании.

Френският евродепутат Кристоф Клержо предупреждава, че това ще засили контрола на „няколко големи, често неевропейски компании“ върху сектора, за сметка на малките производители и фермерите.

Сходна позиция изразява и кампанията No Patents On Seeds! (Без патенти върху семената!), която предупреждава за риск от концентрация на пазара и ограничаване на конкуренцията. Проучване, възложено от организацията, показва, че 80% от европейците се противопоставят на патенти върху живи организми.

Допълнително безпокойство идва и от възможността фермерите да станат зависими от няколко доставчика, както и от риска от правни спорове при неволно използване на патентовани генетични характеристики.

Решението, което ще промени пазара

Темата мобилизира широк кръг от участници – от неправителствени организации до фермерски и екологични движения.

Организацията European Coordination Via Campesina (европейската фермерска организация „Виа Кампесина“) призовава гражданите директно да се обърнат към своите евродепутати. Паралелно с това кампанията „Blacked-Out Ingredients“ (кампанията за прозрачност при съставките) настоява за задължително етикетиране и по-строг контрол върху новите геномни техники.

Дори представители на Европейската народна партия изразяват притеснения. В писмо до Европейската комисия, видяно от Arc2020, евродепутати настояват за „ясен политически сигнал“ относно несигурността около патентите.

Сред тях е и Норберт Линс, който повдига въпроси за достъпа до генетични ресурси и риска от концентрация в сектора на семената.

Финалният сигнал още не е даден

Въпреки че шансовете може да накланят везните към приемане на настоящия текст, нищо не е окончателно. Както отбелязва Arc2020, в Брюксел обратите в последния момент стават все по-често явление.

Едно е сигурно: решението, което ще бъде взето през май, ще има дългосрочни последици. То ще определи правилата за европейското земеделие, хранителните системи и правата на потребителите – вероятно за години напред.