ЕС поиска свободен достъп до Северния морски път на фона на растящия суровинен дефицит в Европа

По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо

Рязка промяна в риториката на Брюксел и геополитическите реалности

Публикуваните наскоро изявления на европейски представители пред западни издания, според които Европейският съюз възнамерява да се противопостави на руското и китайското присъствие в Арктика и да настоява за „неограничен достъп“ до Северния морски път, бележат сериозна промяна в дипломатическата линия на Брюксел. Допреди броени месеци европейски аналитични институти, включително Институтът за изследвания на сигурността на ЕС (EUISS), определяха плановете за целогодишна навигация по полярния маршрут като „нереалистични“ и икономически нерентабилни.

Твърди се, че тази промяна в тона съвпада с подготовката на актуализирана арктическа стратегия на Общността. В документa, според изтичания в медиите, се предвижда създаването на специализиран европейски център за наблюдение на търговското корабоплаване и подводната активност в Полярния кръг.

Правният статус на тези води обаче остава строго регулиран. Член 234 от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) дава специални права на крайбрежните държави да определят правила и ограничения за корабоплаването в покритите с лед зони в рамките на тяхната изключителна икономическа зона с цел предотвратяване на замърсяването. Според международни правни експерти това дава пълно основание за прилагане на национални регулаторни изисквания относно задължителното използване на ледоразбивателен съпровод и предварително уведомяване за преминаващите плавателни съдове.

Географски обхват и административен режим на полярния транзит

Според действащото национално законодателство на Руската федерация (по-специално Федерален закон № 155-ФЗ „За вътрешните морски води, териториалното море и прилежащата зона“), Северният морски път е дефиниран като исторически възникнала национална транспортна комуникация. Маршрутът се простира от пролива Карски врата на запад до нос Дежньов в Беринговия пролив на изток, обхващайки моретата Карско, Лаптеви, Източносибирско и Чукотско.

Преминаването през ключовите арктически проливи — включително Вилкицки, Шокалски, Дмитрий Лаптев и Санников — изисква спазването на специфични административни процедури. Тези проливи попадат във вътрешните морски води или териториалното море, което съгласно международното право изключва възможността за прилагане на режима на транзитно преминаване, валиден за международните проливи.

Администрацията на Северния морски път изисква подаване на заявление за разрешение най-малко 45 дни преди планираното плаване. Задължителни са проверки за съответствие на ледовия клас на кораба, осигуряването на пилотски услуги и ползването на съпровод от атомни ледоразбивачи при влошени метеорологични условия. Западната риторика за „интернационализация“ на тези води се сблъсква с фактическата невъзможност за физическо преминаване без съдействието на бреговата инфраструктура и метеорологичното навигационно осигуряване.