ЕС разреши ново поколение ГМО в храните ни: ще ядем организми с модифицирани гени, без да знаем
Ново поколение генномодифицирани храни вече ще бъдат разрешени в ЕС, без производителите да трябва да отбелязват на етикетите, че продуктът е ГМО, реши Европейският парламент. Това са плодове, зеленчуци, семена, зърнени култури и др., чиито гени са редактирани (модифицирани) с цел да станат устойчиви на суша, болести и да се увеличи техният добив.
Какъв обаче ще е ефектът върху здравето ни след консумацията на тези нови ГМО храни? Брюксел твърди, че новите генномодифицирани храни ще са напълно безопасни, тъй като няма да се вкарва ново ДНК от други организми (трансгени), както е при традиционните ГМО храни, а само ще се редактират – махат или добавят – вече съществуващи гени. Затова на етикетите на храните няма да пише, че съдържат ГМО, макар по същество да са именно ГМО.
Еекспертите обаче са на противооположното мнение: Европейският парламент не успя да защити земеделските производители, потребителите и животновъдите при окончателното си гласуване относно новите ГМО. Мнозинството от членовете на Европарламента решиха да изключат новото поколение ГМО (т.нар. нови геномни техники) от всички видове проверки за безопасност, механизми за проследяване и етикетиране.
Конкретно това означава, че фермерите, потребителите или преработвателите на храни са загубили правото си да избират храната, която искат да отглеждат, купуват и консумират, тъй като новите ГМО ще бъдат скрити от тях. Парламентът също така подкрепи Европейската комисия и Съвета на ЕС, като предостави безсрочни права на биотехнологичната индустрия да отглежда и предлага на пазара нови ГМО без никакъв мониторинг. Ако те причинят вреда на хора, селскостопански животни или природата, никой не може да бъде подведен под отговорност.
„Днес е черен ден за биологичното разнообразие“, коментира пред ФактиБГ.БГ д-р инж. Светла Николова от сдружение „Агролинк“, гражданска организация, която работи за развитието на биологичното земеделие в България и член на европейската мрежа за ограничаване на пестицидите PAN Europe (Pesticide Action Network Europe). „Европейският парламент пропусна историческа възможност да спре монополизирането на нашите семена. Новите генетични технологии (НГТ) означават преди всичко патентовани семена. Патентите върху семената укрепват големите корпорации и блокират иновациите, както ясно показва опитът от САЩ“, подчерта д-р Светла Николова.
През 2024 г. Европейският парламент поиска регламент за НГТ, който да гарантира етикетирането на НГТ-продуктите и да спре патентоването на семена. На 17 юни депутатите в Страсбург одобриха регламент, който не отговаря на нито едно от техните собствени изисквания. Поправките, които щяха да ограничат патентоването на семена, не намериха мнозинство при гласуването. „Много евродепутати се поддадоха на натиска на агрохимическата индустрия“, критикува д-р Светла Николова. И досега растенията, създадени чрез НГТ, можеха да се отглеждат в ЕС – те трябваше само да отговарят на същите правила като старите генетично модифицирани организми и по този начин подлежаха на оценка на риска и етикетиране.
От българските депутати 7 подкрепиха етикетирането (наличието на ГМО в прдукта да бъде записвано на етикета) – информираността за производители и потребители: Рада Лайкова, Цветелина Пенкова, Христо Петров, Станислав Стоянов, Кристиян Вигенин, Петър Волгин, Елена Йончева, а четирима – не подкрепят свободата на избор: Танер Кабилов, Радан Кънев, Илхан Кючук и Ивайло Вълчев.
Сдружение „Агролинк“ заедно с други организации ще призове министъра на земеделието и горите Пламен Абровски да разгледа възможността за завеждане на иск срещу Регламента на ЕС за новите ГМО. Словашкото правителство вече е предприело стъпки в тази посока.
И докато позицията на България за новите ГМО под натиска на гражданското общество запази своите резерви относно дерегулирането на новите ГМО/НГТ (новите генетични технологии), то сегашното правителство подкрепя друго предложение от 16.12.2025 за промени в директива 2001/18 за дерегулиране на пазара на генетично модифицирани бактерии, квас, вируси и микроорганизми, вкл. и трансгенни, предупреждават от сдружение „Агролинк“.
Според Европейската комисия целта е да се позволи на компаниите да продават тези генномодифицирани микроорганизми (ГММ) при улеснени условия или дори без правила. Това ще включва “адаптирана” оценка на риска и здравето, край на проследимостта, край на мониторинг на околната среда и здравето на хората. Така според плановете, дерегулирането на ГМО продължава, този път с микроорганизми, след това и с животни.
Българското кисело мляко и сирене се получават чрез бактерията Lactobacillus bulgaricus (Лактобацилус булгарикус), открита през 1905 г. от българина д-р Стамен Григоров; Streptococcus thermophilus (Стрептококус термофилус); Lactobacillus delbrueckii subsp. Bulgaricus.
Тези и други микрооранизми, след като се използват техники за генетично модифициране, се определят като “ниско рискови”, ако не съдържат трансгени.
Българското правителство не е против тази нова дерегулация. Ако досега България относно новите ГМО беше в една група с Германия, която няма да подкрепи дерегулирането на ГММ (генномодифицираните микроорганизми), то сега избира позицията на унищожаването на български знакови земеделски продукти“, коментират в писмо до ФактиБГ.БГ от „Агролинк“. От сдружението добавят: „Това е направено, без да е проведено обществено обсъждане, без Комисията по ГМО към МОСВ (министерството на околната среда и водите) да e направила своите заключения, без обществото да е питано дали иска киселото мляко и сиренето да са получени не само от животни, хранени с ГМО фураж, но и бактерията на уникалното и единствено в света кисело мляко да бъде ГМО. Дали министерството на земеделието и храните попита производителите и хората дали са съгласни житото и квасът за хляба да са ГМО?“
Още по темата: Българското правителство сменя курса и отваря вратата за новите ГМО
Материалът ЕС разреши ново поколение ГМО в храните ни: ще ядем организми с модифицирани гени, без да знаем е публикуван за пръв път на ФактиБГ.
Post Comment