Ето какво пише в доклада на ЕС, за което никой не говори: ЕС очаква ръст на инфлацията у нас

„Очаква се темпът на инфлацията постепенно да се засилва през следващите месеци, отразявайки увеличението на косвените данъци и административно определяните цени, както и устойчивия натиск по линия на вътрешните цени, предизвикан от бързото, макар и умерено, нарастване на заплатите в условията на свития пазар на труда. Процесът на догонване вероятно също ще доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо еврозоната в дългосрочна перспектива, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в страната все още са значително под тези в еврозоната.

Макар че равновесните диференциали на инфлацията, свързани с този процес на догонване, обикновено не са много големи, те могат да станат повод за безпокойство, ако са съпроводени от потенциално неустойчива ценова динамика на кредитите и активите и я допълват.

. Според Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2025 г. ХИПЦ инфлацията ще се повиши до 3,6% през 2025 г., преди да спадне до 1,8% през 2026 г. Макар че до сега прехвърлянето на ефекта от заплатите върху инфлацията при потребителските цени е сравнително ограничено, през прогнозния хоризонт се очаква натискът върху вътрешните цени, предизвикан от бързото, макар и умерено нарастване на заплатите, да се запази. В същото време ипотечното кредитиране и нарастването на цените на жилищата остават високи, пораждайки риск от спирала на цените на кредитите/активите (за повече подробности виж по-долу). Рискът се засилва от факта, че положителният диференциал на инфлацията спрямо еврозоната не може лесно да се самокоригира, тъй като по-високата вътрешна инфлация е възможно да доведе до по-силно отрицателни реални лихвени проценти по ипотечните кредити, което допълнително би подхранило растежа на жилищните кредити и поскъпването на жилищата. Тези прогнози следва да се разглеждат в контекста на постоянен недостиг на работна сила, дължащ се на демографски тенденции като ниска раждаемост и бързо застаряване на населението. В тях обаче има значителна несигурност, като рисковете клонят към подценяване, тъй като инфлацията в България е все още сравнително по-чувствителна към динамиката на международните цени в сравнение с тази в еврозоната.

В перспектива са налице и други фактори, пораждащи рискове за устойчивостта на конвергенцията при инфлацията в България в по-дългосрочен план. Това е така, защото през последните години разходите за труд на единица продукция нарастват с много по-бързи темпове, отколкото в еврозоната и в други конкурентни държави (таблица 4.1). Като се има предвид фиксираният обменен курс с основните търговски партньори на България, това доведе до значително влошаване на конкурентоспособността на цените и разходите в сравнение с други държави от ЕС (графика 4.2, панел „а“), особено по отношение на разходите за труд на единица продукция. В по-дългосрочен хоризонт процесът на догонване, макар и желателен, би могъл да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в България са все още значително по-ниски, отколкото в еврозоната (графика 4.2, панел „б“)

Съществуващата литература обаче сочи, че ефектът „Баласа – Самуелсън“ обикновено не е много голям, което предполага, че равновесните инфлационни диференциали може да не предизвикват особено безпокойство, стига да не са съпроводени с неустойчива динамика на цените на кредитите и активите. Въпреки това процесът на догонване трябва да бъде подкрепен с подходящи политики, за да се избегне неоправдано застрашаване на конкурентоспособността на България и да се предотврати натрупването на неустойчиви равнища на кредитен растеж и други макроикономически дисбаланси. По-конкретно, въпреки че почасовите разходи за труд в България са все още най-ниските в ЕС, нарастването на заплатите е нужно да съответства и на растежа на производителността на труда, за да може да се запази ценовата конкурентоспособност и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори. Освен това, тъй като от юли 2020 г. България участва във Валутния механизъм II (ВМ II) при действащ режим на паричен съвет, важно е тя да овладее инфлационния натиск чрез подходящи политики и не на последно място да укрепи растежа на производителността чрез инвестиции в нововъведения и човешки капитал, особено в сектора на нетъргуемите стоки (т.е. сектора, ориентиран към вътрешния пазар).

Бедните в България продължават да се увеличават през 2024 г. През 2024 г. линията на бедност общо за страната e 763,83 лв. средномесечно на лице от домакинство, а под този праг са живели 1,401 милиона души, или 21,8% от населението на страната, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ).25.