Евгени Минчев: Лозунги вместо промяна

Опитвате химиотерапия за рак в много напреднал стадий.

Лекарят няма да умре. Ще умре пациента.

След пет века съгласие и 35 години апатия, българинът тръгна да протестира. Негово свещено право е, но и негов изпит. Но той се проваля в човешките си изпити всеки ден, в който не е изисквал от властта а и се е покланял в търпението си. Той е аплодирал управляващите с всяка платена покупка, която не му е по джоба, с всяка приета, допусната от правителството грешка и своеволие. Не само за днешното а и за останалите, предшестващи правителства. Преди време написах- Грабвайте кирките, докато днес протеста е по- скоро повод за селфита и лозунги. Скука и повърхностен водевил, който дори да свърши нещо, пак няма да е породено от народа а от „сценаристите“ на реда. Дали тези от САЩ или Рyсия- почеркът на сценарият се вижда и преповтаря по мрачните страници на историята ни. Не чух/видях, никой от протестиращите или главатарите им да поднесат точки за изпълнение на исканата промяна. Не чух имена, които да бъдат акламирани и които да извършат подема. Много шум за нищо, мисля си, а ако е за нещо, то той пак няма да свали цените на парното, да повиши заплатите, да намали напрежението. Защо ви трябва всичко това пред празници, не зная. Да си поиграете на българи, на патриоти, заради късче неясна надежда, поради навик или от мода. Протестите са като футболните мачове- никой не разбира от футбол но лае и коментира шумно. Вече излизат нови имена, които уж трябва да извършат подмяната. Опитвате химиотерапия за рак в много напреднал стадий. Лекарят няма да умре. Ще умре пациента.