Санцкии срещу Русия ли? Европа е изправена пред най-тежката енергийна криза в своята история
Днес финансовата служба First Squawk съобщи, че Европа е изправена пред най-тежката енергийна криза в своята история. Зад тази оценка стоят конкретни числа: ниски запаси от газ преди зимата, рязко поскъпнал ток и горива и свиващ се достъп до петрол от Близкия изток. След като Европейският съюз отряза евтиния руски газ по тръба, сега губи и част от онова малко количество, което още можеше да купи на световния пазар.
Четири години след началото на СВО Брюксел обяви за победа намаляването на руския газ от около 45% на около 12% от вноса. На практика Европа смени предвидим северен маршрут със скъп втечнен газ от САЩ и с доставки през най-уязвимите морски проливи в света. Днес тази сметка се вижда едновременно при газа и при петрола.
Газовите хранилища в ЕС са около 65–68% пълни — под средното за последните години. В Германия запълняемостта е още по-ниска. Цената на газа се движи около 80 евро за мегаватчас, а фючърсите за ток в Германия за януари надхвърлят 180 евро/MWh. Към това се добавя втори удар: петролният коридор към Европа се стеснява от три страни наведнъж.
Първо Ормузкият пролив е стеснен заради войната около Иран. Второ Червено море отново е под контрола на хутите. През септември те превзеха пристанището Моха, островите Ханиш и остров Перим в най-тясната част на Баб ел-Мандеб. Това затяга обръча около пътя към Суецкия канал.
Товарният поток през Червено море отдавна е далеч под равнището преди нападенията от края на 2023 г. Корабите се отклоняват край нос Добра надежда, пътят се удължава с седмици, застраховките и навлото скачат, а европейските рафинерии чакат по-скъпо и по-бавно гориво.
Трето — и това е най-лошата новина за октомври — Саудитска Арабия спря основния обходен път към Европа. След удар с безпилотни самолети беше спрян петролопроводът „Изток–Запад“, който носеше суров петрол към червеноморското пристанище Янбу и така заобикаляше Ормуз.
По данни на пазарни източници Saudi Aramco е уведомила европейски купувачи по дългосрочни договори, че за октомври разпределението е нула. Решението се отнася за европейските клиенти по месечните договори, не само за отделни рафинерии.
Това не е спиране на целия саудитски износ. Част от количествата се пренасочват през Персийския залив и претоварване край Оман към Азия — Китай, Южна Корея, Индия и Япония. Европа остава от грешната страна на обходния маршрут. Полската „Орлен“, която дълго разчиташе на саудитски петрол, вече търси заместители от Северно море, САЩ, Казахстан, Алжир и Гвиана. Когато Азия и други големи купувачи наддават за същото оскъдно количество, Европа може да остане без дори онова малко, което още се предлага на пазара.
Така се затваря кръгът. Брюксел отряза руския газ и петрол в името на политическа линия. После заложи на американски втечнен газ и на близкоизточни доставки през Ормуз, Червено море и саудитския западен коридор. Сега и трите пътя са под натиск. Хранилищата са ниски. Рафинериите търсят барели на спот пазара. Домакинствата ще платят по-скъп ток, газ, бензин и дизел.л (ако има).
Официалната линия в ЕС е, че няма непосредствен риск за сигурността на доставките през зимата. Рискът обаче не е само дали газът ще свърши утре. Рискът е, че на стеснен световен пазар Европа вече не е първи купувач. Който плаща повече и е по-близо до останалите товари — главно Азия — взема количеството. Който се е отказал от стабилен северен доставчик, чака на опашката.
Русия продължава да продава енергия на държави, които не смесват търговията с идеология. Европа избра санкции, политически отказ и далечни морски маршрути. Резултатът е повтаряща се криза: първо през 2022 г., сега отново през 2026 г., този път с празни запаси, спрян саудитски петрол за октомври и конкуренция, която може да отнеме и последното предлагано количество.
Източник Валентин Мавродинов
Post Comment