Европа пред нов енергиен шок: Газът и петролът поскъпват, Брюксел призова за ограничения

Европейският съюз влиза в есента под силен енергиен натиск. Цените на петрола и природния газ се повишават, доставките са застрашени от геополитически рискове, а газохранилищата остават по-слабо запълнени от обичайното за сезона. Брюксел призова държавите да ограничат потреблението, докато подготовката за зимата продължава

Европа е изправена пред нова енергийна турбуленция заради сътресенията около войната с Иран. Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен предупреди за ценова криза, свързана с кризата в доставките, и призова правителствата да предприемат или продължат мерки за намаляване на потреблението на газ и електроенергия.

Целта е двойна – да се намали натискът върху пазара и да се улесни нагнетяването на газ в хранилищата преди зимата.

Европа зависи от вносната енергия

Около 80% от потреблението на газ в ЕС се покрива от чуждестранни доставчици. Това превръща Европа в силно зависим пазар, когато глобалните доставки се свиват или цените скачат.

Особено важен е Ормузкият пролив. През него нормално преминава около една пета от световния петрол и втечнения природен газ. Ограничаването на трафика заради конфликта около Иран нарушава маршрутите и увеличава конкуренцията за алтернативни доставки.

За Европа това означава по-скъп LNG, по-високи транспортни разходи и по-голяма конкуренция с азиатските купувачи.

Газохранилищата изостават

По данни на Gas Infrastructure Europe към 25 септември европейските газохранилища са запълнени средно на 70,35%. Това е значително под нивото от същия период на предходната година и под обичайните сезонни стойности.

Германия е сред най-проблемните големи пазари – хранилищата там са около 57% пълни, докато Нидерландия е на около 56,5%. За сравнение, Италия е над 86%, а Франция – над 81%.

Недостатъчното запълване не означава автоматично физически недостиг на газ. Проблемът е, че високите цени правят самото нагнетяване по-скъпо и увеличават сметката за подготовката на Европа за зимата.

Какво предлага Брюксел

Йоргенсен подчертава, че ЕС е по-добре подготвен в сравнение с кризата през 2021 г. Европа разполага с повече LNG терминали, по-голяма диверсификация на доставките, по-ниско потребление на газ и по-голям дял на възобновяемата енергия.

Въпреки това той призова държавите да продължат мерките за пестене „толкова дълго, колкото е необходимо“. Сред посочените възможности са ограничаване на температурите в обществените сгради, спиране на отоплението на открити площи и изключване на ненужното обществено осветление.

Това не е обща забрана за отопление в ЕС, а призив към правителствата да намалят търсенето там, където това е възможно.

Петролът и дизелът добавят нов проблем

Газът не е единственият източник на напрежение. Петролът сорт „Брент“ премина 106 долара за барел, а дизелът в Европа достигна рекордни ценови равнища. В края на септември средната цена на дизела в ЕС е около 2,23 евро за литър.

Рафинериите работят при високо натоварване, но възможностите за бързо увеличаване на производството са ограничени. Нарушенията на доставките от Близкия изток, проблемите с руските рафинерии и ниските запаси създават допълнителен натиск.

Европа вече усеща ефекта и при други горива. Пазарните анализатори очакват недостиг на авиационно гориво през четвъртото тримесечие, докато запасите от средни дестилати остават ниски.

Скъпият газ вече се пренася върху инфлацията

Европейската централна банка отчита, че цените на едро на природния газ са се увеличили с над 140% на годишна база. По-гъвкавите договори и промените на европейския газов пазар означават, че поскъпването достига до потребителите по-бързо.

Това е особено опасно за индустрията. Високите енергийни разходи вече принуждават европейски производители да ограничават дейността си. Химическата индустрия е сред най-засегнатите, тъй като газът е едновременно енергиен ресурс и важна суровина.

Европа е по-добре подготвена, но остава уязвима

Европейската комисия подчертава, че към момента няма непосредствен риск за сигурността на газовите доставки. Газовата координационна група потвърди на 25 септември, че доставките остават стабилни, а защитените потребители – домакинства и основни услуги – са гарантирани при условията на действащите правила.

Проблемът обаче е цената.

ЕС постепенно намали зависимостта си от руския газ. Делът на руския газ в европейския внос е спаднал от 45% през 2021 г. до около 12% през 2025 г. Същевременно Европа разчита все повече на LNG, особено от САЩ. Това повишава сигурността на маршрутите, но оставя европейския пазар изложен на световната конкуренция за втечнен газ.

ACER предупреждава, че при продължителни проблеми с LNG доставките Европа може да се наложи да купува значително повече газ на спот пазара. Ако конкуренцията с Азия се засили, ценовият натиск ще се увеличи.

Големият проблем остава същият

Европа успя да диверсифицира доставките си, но не успя да премахне зависимостта си от външните енергийни пазари.

Когато петролът надхвърля 100 долара, дизелът достига рекордни стойности, газът поскъпва рязко, а хранилищата трябва да бъдат допълнително запълвани, сметката за европейската икономика расте.

Затова настоящата ситуация е по-малко въпрос на това дали Европа ще има газ, и повече въпрос колко ще трябва да плати за него.

Предстоящата зима ще покаже дали увеличеният LNG капацитет, диверсифицираните доставки, по-ниското потребление и възобновяемата енергия ще са достатъчни, за да ограничат нов ценови шок. Ако глобалните доставки останат нарушени, Европа ще трябва да се конкурира за всеки допълнителен товар LNG, докато едновременно плаща все по-висока цена за петрола и рафинираните горива.