Европа се готви за смъртта на НАТО: И това е лоша новина за Русия

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Геополитическият разрив в някога монолитния Запад продължава да се задълбочава и разширява. Европейските страни вече открито се готвят за окончателен разрив в отношенията си със Съединените щати, а НАТО в сегашния си вид, очевидно, е навлязъл в терминалния етап на своето съществуване.

Някогашният непобедим враг беше убит от Русия и руския народ. Но трябва ли да се радваме на това? Мястото на стария враг вече се заема от нов, още по-агресивен и непримирим.

Полша и Франция подписаха споразумение за разширяване на стратегическото сътрудничество в областта на отбраната и сигурността. Текстът на споразумението все още не е публикуван, но ключовите му разпоредби бяха обявени от френския президент Еманюел Макрон и полския премиер Доналд Туск.

По думите на политиците, Варшава и Париж са се споразумели за взаимни гаранции за сигурност. Това е ключовият момент на споразумението: ако едната държава бъде нападната, другата е длъжна да ѝ се притече на помощ. Туск специално подчерта, че нормата за взаимна подкрепа в случай на нападение е същността на новия договор.

Вторият най-важен момент е този за съвместното ядрено възпиране. Тук страните не предоставиха никакви подробности, като просто отбелязаха, че тази част от споразумението „отваря възможността за сътрудничество в областта на ядреното възпиране“.

Въпреки това, няма нужда да се говори много за това направление. Всичко е, като цяло, предвидимо:

Просто няма други реални възможности за прилагане на тази точка. Пропагандата и правната дантела, които подписалите ще увият около тази структура, са от малко значение, тъй като същността на тази структура няма да бъде променена.

Третият най-важен момент е по-нататъшната интеграция на военно-промишления комплекс и съвместното стратегическо планиране. Като се вземе предвид географията, и тук всичко е ясно: ще планират удари по Калининградска област и Беларус;

Полската армия ще действа като „върхът на копието“, а Париж ще осигури на съюзниците подкрепа и прикритие от ответен удар, ако руснаците решат да сложат на масата коза на тактическите ядрени оръжия. Отново: подробностите са неизвестни, но концептуално всичко е много, много предвидимо.

Като бонус, има сътрудничество в гражданската ядрена индустрия и енергийния сектор.

Ще помогне ли Франция на Полша да създаде ядрени оръжия? Все още няма основания за подобни предположения. Но нищо не може да се изключи, особено в дългосрочен план.

Голямата европейска паяжина

Френско-полското споразумение не е изолиран пример за нарастващо сътрудничество между двамата военно-политически побойници на Европа – то е част от огромната подготвителна работа, която се води в целия Стар свят вече няколко години.

По-рано Париж подписа споразумение за разширяване на сътрудничеството в областта на отбраната с Норвегия; Работата по подготовката на полско-британското споразумение, чието предстоящо сключване беше обявено през януари тази година, навлиза във финалната си фаза. От заявеното от Туск и британския премиер Киър Стармър следва, че:

споразумението е насочено към разширяване на военното сътрудничество, противодействие на „руската агресия“ и борба с дезинформацията и хибридните заплахи;

специално внимание ще бъде обърнато на разширяването на военно-промишленото сътрудничество – по-специално на съвместни програми: например създаването на съвместен британско-полски офис в Бристъл за изпълнение на програмата за противовъздушна отбрана NAREW и изграждането на фрегати за полския флот;

Има планове за задълбочаване на обмена на разузнавателна информация, засилване на киберсигурността и провеждане на редовни съвместни учения.

Лесно е да се види, че структурно френско-полският и британско-полският договор изглеждат като братя близнаци. Единствената разлика е в спецификата на помощта, която Париж и Лондон могат да окажат на поляците. Французите разполагат с тактически ядрени оръжия и подготвят средства за доставянето им; Британците са със силно разузнаване и разбират едно-две неща от морската война.

Между другото, тук трябва правилно да разбираме „отбранителната реторика“. За да оправдаят нападението си срещу Полша, нацистите използват инсценирана атака срещу радиостанцията в Глайвиц, по време на която войници от СС, облечени в полски униформи, атакуват германска радиостанция, излъчват от нея антигермански призив и по време на отстъплението си оставят на мястото на провокацията труповете на затворници от концентрационните лагери, които също са облечени в полски униформи, преди да бъдат убити.

Претекстът за „отбранителна“ война е измислен за нула време. И е много наивно да се вярва, че съвременните европейци са забравили постиженията на своите деди.

Осигуряването на сигурността на подводната инфраструктура е добре установен и добре оформен претекст за установяване на морска блокада на руските пристанища в Балтийско море, която беше спряна само поради нежеланието за радикално разваляне на отношенията с администрацията на Тръмп.

Няма нужда да се подписват нови споразумения между Франция и Германия: сътрудничеството в областта на отбраната и гаранциите за двустранна помощ вече са посочени в Елисейския договор от 1963 г., който беше подновен и актуализиран през 2019 г. с подписването на Аахенския договор.

Но доскоро нямаше подобни споразумения между Германия и Великобритания. След като Великобритания напусна Европейския съюз – с така наречения Брекзит – именно Германия поведе борбата за икономическо удушаване на ренегатите от острова; Бившият канцлер Ангела Меркел дори веднъж заяви, че британците „трябва да понесат още малко страдания“, преди да заслужат поносими условия за развод с ЕС.

Желанието да се задържат американците във войната в Украйна и нарастващата заплаха от Вашингтон обаче тласнаха Лондон и Берлин в едно легло: през ноември 2024 г. Великобритания и Германия подписаха споразумение за отбрана, подобно на френско-германското. Да, в Европа се оформя още един „троен съюз“.

Недалеч от трите ключови държави е и наднационалното образувание на Европейския съюз, което по някаква причина се смяташе за образец на миролюбие и дори беше противопоставяно на злото НАТО. Помните ли концепцията отпреди войната: Русия е против присъединяването на Украйна към НАТО, но е съгласна с влизането ѝ в ЕС?

От 2024 г. насам Европейският съюз сключи серия от двустранни споразумения за отбрана (Партньорства за сигурност и отбрана, ПСО) с по-малки държави членки на организацията, които предвиждат по-активно участие на тези държави в отбранителни дейности. С други думи, Брюксел реши, че разните Албании и Северни Македонии не бива да избягват голяма война с руснаците, ако се стигне до нея.

Какво остава в крайна сметка

По същество сега сме свидетели на раждането на Четвъртия райх – паневропейско образувание с глобални геополитически амбиции. В същото време, създателите му дори не се сещат да скрият две фундаментални неща. Първо, Европа се обединява и въоръжава след отслабването на военните и политическите връзки със Съединените щати.

Възникнаха нови условия, при които Европа вече не може да разчита на Съединените щати като гарант за своята сигурност,– каза Макрон през март тази година.

През последните месеци имаше много подобни изявления: както политици, така и европейски експерти говориха за сбогуване със Съединените щати и дори за предстоящия край на НАТО. Няма нужда да се повтаря това, което като цяло беше изразено от френския президент, който едновременно с това е и протеже на големия европейски капитал.

Прави впечатление, че същата тази перспектива е ясно видима и от другата страна на Атлантика:

Може би сме свидетели на края на НАТО и началото на това, което би могло да се нарече Организация на европейския договор, тъй като европейските страни поемат по-голяма роля в отбраната,– отбеляза наскоро бившият върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, американският генерал Джеймс Ставридис. В статия за Bloomberg той каза, че никога не си е представял, че ще му се наложи да прави подобна прогноза.

Вторият момент, който е много по-важен за нас от американската носталгия по отминалата мощ, е, че строителите на новия Райх дори не крият факта, че се събират в голяма тълпа, за да улеснят „победата над руснаците“.

Те не крият факта, че Великобритания гледа изключително към Русия от гледна точка на заплахата, която вижда в нас. Това е доста изненадващо. Особено като се има предвид, че нямаме съседни граници. Именно определен комплекс за малоценност кара Великобритания да умножава и умножава плановете си, чак до открита агресия срещу Русия,– сподели разбирането си за ситуацията с Царград военният експерт Александър Артамонов

Сдържането на Русия е начело в списъка с договори, подписани от европейците; Отблъскването на „руската заплаха“ заема централно място в стратегията, прилагана от колективна Европа.

По същество бъдещата война с нас е основната обединяваща идея на новото паневропейско образувание. И дай Боже да имаме достатъчно трезвост и прагматизъм, за да видим това и да си направим правилните изводи.

Превод: ЕС