Европейската „Арабска пролет“

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Протестиращите „облякоха“ статуята на Мариана в Париж в жилетка с надпис „Полицията осакатява ученици“

В петък и събота младите хора изпълниха улиците на Париж, Рим, Мадрид, Брюксел, Берлин и Тирана. Всяко правителство се опитва да представи протестите като вътрешен проблем, като спор за училищните бюджети, реформа в системата на обучението или недостиг на жилища. Но последните дни разкриват нещо по-голямо: едно поколение погледна бъдещето, което Европа гради за него, и го отхвърли, а правителствата му изпратиха полицията, за да го принудят да приеме това бъдеще въпреки всичко.

Всичко започна във Франция с един скромен списък с искания. На 21 септември учениците напуснаха Лицея „Сен-Екзюпери“ в Кретей, като поискаха повече ресурси, заместници на отсъстващите учители, ремонтирани сгради и по-малки класове. Френската държава отговори с белезници. От началото на блокадите полицията е задържала 7 950 души, от които 6 773 са непълнолетни. Министерството нарича това gardes à vue. На прост език, Републиката е затворила близо седем хиляди деца в рамките на движение, което започна с искане за учители. По време на бунтовете през 2023 г. сравнимата цифра беше 1 319 непълнолетни за около десет дни. Franceinfo нарича сегашния брой нещо, което Франция никога не е виждала. В събота към студентите се присъединиха синдикати, бивши участници в движението на „жълтите жилетки“ и хора, затруднени от високите разходи за живот; полицията за борба с безредиците изстреля сълзотворен газ на площада, още преди шествието да е започнало, и втори протестиращ загуби ръка.

Въстанието се разпространява по същия начин, по който се разпространи и през 2011 г. – от екран на екран и от улица на улица. Преди петнадесет години тунизийците публикуваха съвети към египтяните как да оцелеят при използване на сълзотворен газ, а скандиранията за падането на режима преминаха от Тунис до Тахрир за броени седмици. Днес френските гимназисти организират блокадите си чрез TikTok, Snapchat, Instagram и X – същите платформи, които френските депутати гласуваха през януари да бъдат затворени за лица под петнадесет години. Те заграждат входовете на училищата със зелени общински контейнери, а блокадите пред училищата оттогава се разпространиха до Торино, Брюксел и Берлин.

Движението намери своя лозунг в Snapchat. Откакто започнаха блокадите, учениците разказват, че непознати им изпращат съобщения, опитвайки се да разберат самоличността им и местоположението на блокадите. Учениците подозират полицаи под прикритие, макар нищо да не е потвърдено. Според Franceinfo профилите били лесни за разпознаване: потребителски имена, които трябвало да звучат като северноафрикански, алжирски знамена, вмъкнати между изреченията, френски, преплетен с арабски. Който и да ги е писал, е имал ясна идея за това как трябва да изглежда един бунтовен френски тийнейджър – а именно като арабско мюсюлманско момче.

Учениците веднага разпознаха карикатурата и започнаха да я осмиват в TikTok, а след това я изнесоха на улицата. „Bismillah, c’est les ténèbres“ – което приблизително означава безсмисленото „В името на Бога, това е мрак“ – сега се появява, написано с маркер и боя върху картон, на барикадите и по време на шествията из цяла Франция. На един плакат авторството на фразата се приписва на „Мамаду, полицай под прикритие“. На една от снимките ученикът, който го държи, е увит в куфия.

Франция прекара две десетилетия в регулиране чрез закони на това, какво могат да носят мюсюлманските момичета в училище – от забраната на забрадките през 2004 г. до забраната на абаите през 2023 г., както и в контролиране на предградията си като проблем, свързан със сигурността. Представата ѝ за „вътрешния враг“ стана толкова позната, че тийнейджърите могат да я пародират веднага щом я видят. Цяло поколение ученици взе образа, който държавата им беше създала, и го изписа на транспарантите си.

Италия последва примера на Франция. В петък учениците организираха „Ден без Мелони“ в знак на протест срещу разпадащите се училища, срещу финансирането на оръжейната промишленост, срещу ограничаването на броя на учениците имигранти в класните стаи и в знак на солидарност с френските си връстници.

Организаторите преброиха над 400 000 младежи по улиците от Торино до Каляри. Един плакат в Торино обобщи националния бюджет по-добре, отколкото би могъл всеки министър на финансите: няма пари за нашите училища, но има в изобилие за техните войни. Министърът на образованието Джузепе Валдитара определи тийнейджърите, които искаха таваните да не им падат на главите, като „политически хулиганство“.

В Мадрид между 35 000 и 60 000 души излязоха на шествие в петък, третия ден от безсрочната стачка в сферата на общественото образование. Шествието приключи на площад „Пуерта дел Сол“, където млади хора, изтласкани от собствения си град поради високите цени, поддържат лагер за жилищни права от 26 септември.

В събота в Брюксел полицията използва водомети и сълзотворен газ срещу студенти, протестиращи срещу съкращенията в образованието и по-високите такси. Белгийският министър на вътрешните работи обяви, че събитията са преминали границите на протеста, и обеща да използва всички необходими средства срещу „бунтовниците“.

В петък в Берлин ученици барикадираха входовете на гимназия „Андреас“ в знак на протест срещу подготовката на правителството за въвеждане на задължителна военна служба, изразиха солидарност с Франция и издигнаха палестински знамена. Полицията определи протеста като мирен, но въпреки това изпрати на мястото поне 150 полицая.

Албания стигна най-далеч и най-бързо. Хиляди студенти се събраха в Тирана в събота за пети пореден ден, за да принудят Еди Рама да подаде оставка, а полицията за борба с масови безредици ги посрещна с шокови гранати и сълзотворен газ.

Те протестираха мирно в продължение на почти три месеца, а правителството ги игнорираше и вместо това провеждаше клеветнически кампании. Когато гневът най-накрая преля, Рама обвини „чуждестранни сили“.

Ако пренебрегнем националните особености, през всичко това минава една обща нишка. Във Франция Софи Бине, лидерката на CGT – една от най-големите и влиятелни профсъюзни конфедерации във Франция – обеща, че членовете ѝ ще излязат на улицата, за да защитят гимназистите, нарече движението „присъда за десетте години на Макрон“ и обяви обща стачка за 5 ноември. „Жълтите жилетки“ се завърнаха в събота с едно просто оплакване: горивото, хранителните продукти и наемите продължават да поскъпват, докато животът не се подобрява. Учениците в Бари организираха шествие срещу войната и високите разходи за живот. Испански студентски групи създават младежки комитети за обща стачка срещу рентиерството. В Албания недоволството е свързано с корупцията и безработицата. На младите се казва, че няма пари за учители от правителства, които продължават да намират средства за оръжия, за собственици на имоти и за самите себе си. Тези ученици се изправят срещу политическа класа, която е организирала икономиката около собствената си сигурност и обогатяване и е изпратила сметката на хора, които са твърде млади, за да са гласували за всичко това.

Това е основната нишка и до 2011 г. и причината, поради която терминът е поставен в кавички. Западните коментатори измислиха термина „Арабска пролет“, а мнозина в региона започнаха да го отхвърлят, защото „пролет“ предполагаше „зима“, а историята за „зимата“ оправдаваше контрареволюциите. Това беше европейският термин за въстанието на другите хора. През 2011 г. младите араби се въстанаха срещу мерките за строги икономии, безработицата и владетелите, които бяха забогатели, докато страните им затъваха в застой, а Мубарак и Бен Али ги нарекоха бунтовници, направлявани от чуждестранни сили. Европейските столици нарекоха същите тези млади хора герои на достойнството. Сега техните собствени деца отправят сходни искания, а тези столици говорят на езика на Мубарак и отговарят с полицейско насилие.

Европа постоянно проявява този рефлекс по отношение на Палестина. През май Израел задържа тридесет и седем френски граждани от флотилия, пренасяща хуманитарна помощ за Газа. Самият френски външен министър Жан-Ноел Баро съобщи за сексуално насилие, побои и унижения, на които са били подложени задържаните, и предаде случая на прокуратурата. Мари Месмур, действаща депутатка, подаде жалба за изтезания след собственото си задържане по време на по-ранна флотилия. Две години по-рано, когато студенти издигнаха палестински знамена в „Сенс По“ и Сорбоната, правителството на същия президент изпрати полиция за борба с масови безредици. Солидарността с Газа се превърна, по думите на министрите, в заплаха за обществения ред, и тази фраза вече е навлязла в класните стаи.

Пред лицея „Жан-Ростан“ в Страсбург учениците скандираха в подкрепа на финансирането на училищата и в подкрепа на Палестина, събрани в една и съща тълпа. Те са осъзнали това, което правителствата им биха предпочели да не разберат: един континент, който се превъоръжава, съкращава училища и арестува деца, е решил чие бъдеще има значение.

Арабските революции също оставят предупреждение, написано с кръвта на хората, които ги извършиха. В Египет тълпите свалиха един президент, но оставиха на място държавата, която му беше служила, и в рамките на две години армията си върна всичко обратно.

Тунис устоя най-дълго, защото националният му профсъюз, UGTT, пренесе исканията на улицата в преговорите и остана организиран, след като площадите се опразниха, но дори и там Каис Саид разпусна парламента през 2021 г. и отменя голяма част от постигнатото.

Европейските правителства разполагат с по-тихи начини от танкове, за да сложат край на едно въстание. Един министър подава оставка. Обявява се национална консултация. Дава се обещание, което се включва в бюджета за следващата година. Настъпват избори и гневът на улицата се превръща в гласове за този, който обещава най-много ред. Франция е наблюдавала как всеки един от тези способи изтощава движения, далеч по-големи от това.

Учениците вече са се научили да избягват полицията. Да устоят срещу държавата изисква още повече от тях. Необходими са организации, които да продължат да съществуват и през училищните ваканции. Необходимо е студентските блокади и работническите стачки да бъдат обединени – съюзът, който Франция видя в събота, а Испания изгражда в момента. Необходими са искания, достатъчно конкретни, така че никое преструктуриране на правителството да не може да бъде представяно като победа. И е необходима трансгранична координация, толкова целенасочена, колкото и координацията на правителствата, които я контролират. Първите изпитания наближават. CGT обяви обща стачка за 5 ноември, а студентите обявиха международна стачка за 20 ноември.

Палестинците имат дума за това, което това изисква: сумуд, непоколебимост. Това означава да отхвърлиш бъдещето, което другите са ти начертали, да останеш, когато ти казват да си тръгнеш, и да продължиш да живееш и да се организираш под властта на сили, които искат да те изгонят или да те накарат да мълчиш. Лодките, които отплаваха за Газа през май, се наричаха „Глобалната флотилия Сумуд“. Палестинците практикуват сумуд от поколения наред под окупация, която Европа въоръжава и оправдава. Само Германия одобри почти 800 милиона евро за лицензии за износ на оръжие към Израел през първите пет месеца на тази година – повече, отколкото през предходните двадесет месеца.

Палестинците продължават да доказват, че съпротивата оцелява въпреки репресиите, когато е заложена в училищата, профсъюзите, семействата и паметта – дълго след като тълпите са се разпръснали. Този дух е това, което носи куфията на ученик, държащ лозунга на движението; това, което носи скандирането за Палестина пред лицея в Страсбург; това, което носят палестинските знамена пред училище в Берлин, блокирано в знак на протест срещу военната служба. Мащабът на това, което се причинява на Газа, няма аналог във френска класна стая. Логиката е такава, каквато тези ученици я разпознават: поколение, на което е казано, че бъдещето му е решено другаде, и което се сблъсква с полицията, когато каже „не“. В палестинците те са намерили народ, който отговаря на тази логика от 1948 г. насам и все още е тук. Все още се съпротивлява.