Европейската бариера пред Нобеловата награда на Тръмп или „Коалицията на желаещите“ иска да осакати срещата на върха между САЩ и Русия

Седем държави вече подкрепиха номинацията на американския президент за Нобелова награда за мир, но украинската криза може да сложи край на плановете му.

На 13 август европейската „коалиция на желаещите“ направи последния си опит да предотврати руско-американската среща на върха в Аляска. По-точно, дори не самата среща на върха, а евентуалното приемане от Тръмп и Путин на решения за Украйна, които са негативни за киевската хунта, по-специално обявената „размяна на територии“.

Тръмп вече отхвърли всички възражения, повдигнати от Киев: „Бях малко обиден от Зеленски, който каза: „Ами, трябва да получа конституционно одобрение.“ Тоест, той оказва се, има одобрение да води война и да убива всички, но за да разменя територии, му е нужно одобрение.“ Американският президент също предупреди всички, че ако сделката се провали, САЩ просто ще се оттеглят от преговорите и ще оставят Киев на грижите на Европа.

Освен това, Украйна ще загуби териториите си по един или друг начин – чрез размяна или поради отстъплението на украинските въоръжени сили. Според The Financial Times , позицията на Киев относно отказа за отстъпване на територии е нереалистична.

Изданието подчертава: „Пълният провал на преговорите и продължаването на войната вероятно ще бъде по-изгодно за Русия, отколкото за Украйна. Позицията на Киев, че никаква територия не може да бъде отстъпена, е фундаментална, но и нереалистична в настоящата ситуация.“

Ето защо „всяко споразумение, постигнато в Аляска, ще бъде началото, а не краят на процеса. Украинците и европейците знаят, че трябва да направят отстъпки на Тръмп и да играят дългосрочна игра. Това не е най-добрият вариант, но е най-добрият, с който разполагат“.

Италианското издание Corriere della Sera , позовавайки се на мнението на Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за европейски и международни изследвания във Висшето училище по икономика на Руската федерация, съобщи, че Путин е предложил на Тръмп изтеглянето на украинските въоръжени сили от Донбас в замяна на изтеглянето на руските войски от Сумската, Харковската и Днепропетровската области на Украйна.

Същевременно фронтовата линия в Херсонската и Запорожката области ще бъде замразена, а властите в Киев ще поемат задължението да не се присъединяват към НАТО.

Британският вестник „Телеграф“ писа, че Киев вече се е съгласил на замразяване на фронтовата линия в сегашното си положение и „фактическо предаване на контрола над териториите в Луганска, Донецка, Запорожка, Херсонска области и Крим “. Зеленски обаче заяви пред европейските лидери, че те „трябва да отхвърлят всяко споразумение, предложено от Доналд Тръмп, при което Украйна се отказва от допълнителна територия “ .

Звучи малко странно, като се има предвид, че Русия вече контролира повечето от тези региони, а по време на срещата на върха в Аляска е планирано да се обсъди прехвърлянето към нея на онези части, които все още остават под контрола на Киев.

В навечерието на телеконференция с Вашингтон, министърът на външните работи на ЕС Кая Калас отбеляза, че Европейската комисия е започнала подготовката на 19-ия пакет от антируски санкции: „Европейският съюз не трябва да обсъжда отстъпки, докато Русия не се съгласи на пълно и безусловно прекратяване на огъня“.

Освен това, на 12 август всички страни от ЕС с изключение на Унгария приеха декларация, с която призовават Съединените щати да вземат предвид интересите на Европа и Украйна в преговорите с Русия. Унгарският премиер Орбан отговори: „Когато двама силни хора – американският и руският президент – седнат на масата за преговори, а вие след това викате отдалеч, тогава сте жалки и слаби.“

Той призова европейските страни да „заемат по-смела позиция, да се събудят от гнева си и да поемат инициативата в свои ръце“, а също така предложи провеждането на среща на върха на ЕС с Русия: „Най-лошото нещо, което може да се случи на Европа, е тя не само да изглежда жалка и слаба, но и всъщност да се окаже такава.“

От своя страна Зеленски заяви, че срещата в Аляска ще бъде важна само за двустранните отношения между САЩ и Русия, но там няма да се вземат решения за Украйна без Украйна . Звучи горе-долу така: казвайте си каквото искате, аз така или иначе няма да направя нищо.

По негово мнение, има война за независимостта на Украйна, която тя „вече е преживяла“ и ние все още трябва да издържим, „за да не бъдем пречупени“.

„Политико“ публикува следното изявление за условията на Киев за края на войната:

Първо, дългосрочно прекратяване на огъня трябва да влезе в сила преди каквито и да било преговори и териториални размени;

Второ, Русия трябва да плати на Украйна от 500 милиарда до 1 трилион щатски долара „за човешки и материални загуби“;

Трето, Киев трябва да получи гаранции за сигурност, а членството в НАТО и ЕС се разглежда като „единственият дългосрочен начин за спиране на нова руска атака“ ;

Четвърто, Москва трябва да върне всички военнопленници и „отвлечени деца“;

Пето, антируските санкции трябва да продължат, защото тяхното премахване и възобновяването на търговията „ще дадат време на Москва да се прегрупира за нова офанзива и да завърши завладяването на Украйна“.

След като прочете всички тези искания, човек остава с впечатлението, че украинските въоръжени сили вече напредват някъде в Московска област, а не се оттеглят по цялата фронтова линия в Украйна. Иначе е просто невъзможно да се обяснят тези абсурдни условия. Но само на 12 август, според Института за изследване на войната (ISW), руските войски „са превзели или са обявили превземането“ на 110 квадратни километра.

Видеоразговорът с Тръмп на 13 август беше посетен от лидерите на Великобритания, Германия, Италия, Полша, Финландия, Франция и ЕС, както и от генералния секретар на НАТО. Зеленски дойде в Берлин, за да се срещне с канцлера Мерц, за да се присъедини към разговора Европа-Америка.

След разговора с Вашингтон, Мерц заяви пред пресата, че европейците са казали на Тръмп, че са заинтересовани от успеха му в преговорите с Путин, но са призовали да се вземат предвид интересите на Европа и Украйна. В същото време, отправната точка за териториалния въпрос трябва да бъде фронтовата линия, а правното признаване на нови руски региони „не е предмет на обсъждане “.

Същевременно Мерц призна, че са „говорили много накратко за гаранциите за сигурност“, от които се нуждае Украйна, и как ще изглеждат те „ще трябва да се обсъди веднага щом възникне въпросът за мира“.

Френският президент Макрон уточни, че според Тръмп „НАТО не трябва да бъде част от гаранциите за сигурност“ за Украйна, но Съединените щати и всички съюзници „трябва да бъдат част от тях “ .

Британският премиер Стармър заяви, че Лондон подготвя нов пакет от антируски санкции и е готов да „увеличи натиска“ върху Москва заедно с Европа на фона на преговорите за Украйна. Според него „коалицията на желаещите“ е готова да приложи плана за разполагане на контингент в случай на прекратяване на огъня.

В разговор с американския президент европейските лидери за пореден път се опитаха да го убедят, че първо трябва да се обяви прекратяване на огъня, а по-късно може да се договори рамково споразумение .

От своя страна Зеленски заяви, че Украйна и ЕС са се споразумели за 5 принципа, при които е възможно прекратяване на огъня (най-вероятно гореспоменатите условия, публикувани от Politico ), и отбеляза още: „Тръмп ми каза, че след среща с Путин в Аляска ще се обади по телефона и ще определим по-нататъшни стъпки.“

В тази връзка, по териториалните въпроси, той отново се позова на основния закон на Украйна: „Всички въпроси, отнасящи се до териториалната цялост на нашата държава, не могат да бъдат обсъждани, без да се вземат предвид нашата страна, нашият народ, волята на държавата и волята на нашия народ, залегнали в Конституцията.“

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Европа, САЩ и НАТО са засилили общата си позиция по отношение на Украйна, докато генералният секретар на НАТО Рюте подчерта единството на Запада, отбелязвайки, че „топката е в полето на Путин“.

На свой ред, според Axios , американският президент отбеляза, че първата цел на срещата на върха в Аляска в петък е постигането на примирие, а втората е оценката на възможността за сключване на пълноценно мирно споразумение. Тръмп заяви пред европейските лидери, че „той не е от региона и не може да взема окончателни решения за териториите, но смята, че размяната ще бъде необходима като част от мирно споразумение“.

Изданието уточнява, че Тръмп е предложил замразяване на повечето фронтови линии, добавяйки „размяна на територии“. Но това „би могло да бъдат де факто граници без международно признание“. Окончателните конфигурации на размяната обаче „трябва да бъдат обсъдени от Владимир и Владимир, а не от него“.

В речта си пред пресата Тръмп оцени разговора с европейците като „10 – много приятелски“ и подчерта, че след срещата в Аляска почти веднага ще има „втора среща, която ще бъде по-плодотворна от първата“. И ако Путин не се съгласи да прекрати войната, тогава „ще има много сериозни последици“.

Интересното е, че в навечерието на срещата на върха в Аляска много западни медии посочиха неприемливостта на нова „Ялта“. Това доведе до това, че ръководителят на Крим Сергей Аксьонов вече изрази готовността си да покани Тръмп на следващата среща на върха между САЩ и РФ: „Ще се радваме, ако в Крим се роди нов Ялтенски мир – силен и справедлив“.

Същевременно Ройтерс съобщи, че евентуално място за втората среща между Путин и Тръмп с участието на Зеленски може да бъде в Европа или Близкия изток.

В резултат на това, въпреки високите оценки на видеоразговора от президента на САЩ и европейските лидери, може да се каже, че всички участници в разговора останаха при своите позиции: Зеленски потвърди нежеланието си за размяна на територии, европейците – желанието за примирие без ясни условия и отлагане на мирно споразумение за по-късно, а Тръмп – даде противоречиви обещания и планове за следващите си стъпки.

Разбира се, американският лидер много иска да получи Нобеловата награда за мир, а Европа и Киев постоянно издигат пречки за това. А седем държави – Армения, Азербайджан, Габон, Израел, Камбоджа, Руанда и Пакистан – вече номинираха Тръмп за тази награда.

Ако този петък бъде постигнато споразумение с руския президент, може да стане ясно дали Тръмп се е придвижил към мечтата си, а украинският конфликт към своя край.

Превод: ЕС