Европейската демокрация се пропуква: хората вече не вярват на институциите

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Все по-трудно става европейските граждани да бъдат убедени, че институциите работят еднакво за всички, че законът се прилага без политически пристрастия и че разделението на властите съществува не само в конституциите, но и в реалния живот.

Именно тази теза развива Иван Русанов в остър коментар, в който поставя под съмнение състоянието на съдебната система, политическите институции и самия модел на съвременната европейска демокрация.

Според него основният проблем започва там, където гражданите престанат да вярват, че изпълнителната, законодателната и съдебната власт действително се контролират една друга. Когато се появи усещането, че определени среди могат да разчитат на политически или институционален чадър, доверието в цялата система започва да се разпада.

В публикацията си Русанов използва изключително остър език и говори за „героизиране“ на хора, които той определя като престъпници, наркодилъри и педофили. Подобни квалификации сами по себе си не доказват извършено престъпление и изискват съдебно установени факти, но зад тях стои по-широкият въпрос, който авторът поставя: защо толкова много граждани вече не вярват на институциите?

Критиката му е насочена най-силно към съдебната власт. Според неговата позиция формалното разделение на властите се е превърнало в нещо „имагинерно, хипотетично и виртуално“, което на практика не защитава обществения интерес.

Подобна криза на доверие обаче далеч не е само български феномен. На 20 септември Германия провежда важни регионални избори в Берлин и Мекленбург-Предна Померания. Вотът идва на фона на силно политическо напрежение и значителен ръст на подкрепата за „Алтернатива за Германия“, докато традиционните партии търсят начин да отговорят на променящите се обществени настроения.

Именно германският вот днес ще даде още една моментна снимка на настроенията в най-голямата икономика на Европейския съюз. Резултатите няма сами по себе си да докажат нито „края на демокрацията“, нито нейния триумф, но ще покажат доколко традиционният политически модел продължава да убеждава избирателите.

Интересното съвпадение е, че същия ден приключват и парламентарните избори в Русия. Управляващата „Единна Русия“ доминира руската политика от години, докато критиците на Кремъл и редица международни наблюдатели оспорват конкурентността на политическата среда. Руските власти от своя страна представят изборите като легитимен демократичен процес и демонстрация на обществена подкрепа.

Така Европа и Русия отново се оказват в центъра на един и същ спор, но от противоположни позиции. Западните държави поставят въпроса за свободата на политическата конкуренция в Русия, докато част от европейските граждани все по-често задават въпроса доколко собствените им политически системи чуват гласа на избирателите.

И точно тук е същината на проблема. Демокрацията не се изчерпва с това веднъж на няколко години да бъде поставена бюлетина в урна. Тя зависи от доверието, че изборът има значение, че институциите са независими, че съдът решава според закона и че еднакви правила важат както за управляващите, така и за техните противници.

Когато това доверие изчезне, всяко решение започва да изглежда като договорка, всяко разследване като политическа поръчка, а всеки изборен резултат като манипулация.

Тогава вече проблемът не е дали една конкретна партия ще спечели в Германия, Русия или България.