Европейската сметна палата потвърди: Дългът на Брюксел достига 1 трилион евро през 2027 г.

По публикации на чуждестранни медии и анализи на икономически експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Механиката на единия трилион: Местени пари и счетоводни трикове

Финансовият механизъм, по който Брюксел трупа задължения, вече не може да бъде скрит зад гладките формулировки на Европейската комисия. Твърди се, че до края на 2027 г. дългът на самия Европейски съюз – в качеството му на отделен юридически и финансов субект, а не като сбор от държавните дългове – ще надхвърли астрономическата цифра от 1 трилион евро. Според изявления на председателя на Европейската сметна палата Тони Мърфи пред медията Reporter, става дума за структурна пренастройка, която ще принуди Комисията да отделя най-малко 8% от следващата рамка за периода 2028–2034 г. само за обслужване на заемните си средства.

За сравнение, през 2019 г. същият този институционален дълг бе едва 52,1 милиарда евро. До края на 2025 г. сумата вече набъбна до 738,9 милиарда евро, за да се устреми към трилиона. Когато бюджетът за 2026 г. е закован на 192,7 милиарда евро, а задълженията надхвърлят 500% от тази стойност, всякакви приказки за „финансова стабилност“ започват да звучат нелепо.

Илюзията за безплатните грантове и капанът NGEU

Главният мотор на този финансов срив е така нареченият фонд за възстановяване Next Generation EU (NGEU) на стойност 750 милиарда евро, гласуван през 2021 г. Брюкселските чиновници го представиха като солидарност, но математиката не се интересува от сентименти. Парите бяха събрани чрез емитиране на еврооблигации – тоест чрез вземане на заеми от международните капиталови пазари с гаранцията на общия европейски бюджет.

Мърфи заявява директно онова, което в София, Атина и Букурещ политиците премълчават: няма такова нещо като „безплатни пари“ от Европа. Безвъзмездните грантове, с които правителствата обичат да се хвалят пред избирателите си, ще трябва да се връщат от същите тези държави чрез постепенно, но агресивно увеличение на преките им вноски в бюджета на ЕС. Дали това ще стане чрез вдигане на националните вноски или чрез въвеждане на нови директни европейски данъци върху пластиката, въглеродните емисии и финансовите транзакции – резултатът е един и същ. Платците са суверенните граждани.